КАКВО ПРАВИ МОЗЪКЪТ, ДОКАТО ЧЕТЕМ?

мозъкът не е табула раза, на която културите пишат напълно различни неща. Противно на навиците и очакванията на един читател» идващ от хуманитарната област (какъвто е и авторът на настоящата книга), Dehaene твърди, че не мозъкът се е напасвал към различните системи на записване и различните азбуки, а обратното. Той убедително доказва, че азбучните системи във всички различни исторически и културни контексти се напасват в своето културно развитие към генетичните и биологичните дадености на мозъка, който може да рециклира неврони и функции, но не е в състояние да изгради напълно нови, специализирани за четене неврони и нови мозъчни структури. Наличните неврони са генетично наследство, което не се променя, те могат само бриколажно да се напасват за нови функции. Затова всички исторически и културно познати азбуки показват сходства – те се състоят от ясно различими от окото графични елементи, варират няколко основни графични форми, безотносителни спрямо големината и положението си – с изключение на ротацията на знаците, която сякаш е „забранена“ във всички култури и азбучни системи. Накратко – даденостите на мозъка, еволюционни и генетични, ограничават играта на културните различия. Но едновременно с това анатомията на мозъка е в състояние да се рециклира и специализира неврони и мозъчни региони, така че веднъж научено, четенето частично променя мозъка по определен начин.

От книгата „Караниците около четенето“ на Ал. Кьосев

Изображение „Das Märchenbuch“ von Catrin Welz-Stein

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *