Когато отворим една книга се задейства сложен процес, който активира няколко системи в главния мозък.
Първата система, естествено, са очите. Те виждат буквите, затова е много важен шрифтът – каква е форма им, цветът им, материалът върху който са написани, дебела или тънка хартия, прозира ли през нея или не и т.н.
Също е важно дали книгата помръдва или не. Ако държите книгата с ръце и тя прави леки движения е по-добре, отколкото ако лежи на масата. Защо ли? Защото в действителност неподвижните предмети ги виждаме по-зле. Подобно на жабите, които не могат да видят никое неподвижно насекомо, колкото и да са гладни.
Този феномен се дължи на дишането ни, в резултат на което тялото ни прави леки трептения, плюс биенето на сърцето, което също кара светът около нас леко да помръдва. С други думи, за доброто виждане е важно обектът ни на обозрение да не е напълно статичен.
Графичните примитиви такива като чертичките и завъртулките, с времето се превръщат в познати букви и други символи. Колкото повече графични примитиви сме запомнили, толкова по-лесно ни е да четем. Винаги за скоростта на четене има значение как изглеждат буквите – как са написани или как са отпечатани и е много важно децата да четат не само напечатани текстове, но и такива, написани на ръка с различни почерци или поне с различни шрифтове, за да може мозъкът им да свиква с различните видове графеми.
От друга страна мозъкът обича да разглежда неща, които са нови като информация. В същото време, можем да кажем, че той не прави разлика доколко видяното е реално или фикция. От това негово свойство се възползва, например, конкурент номер едно на четенето – киноиндустрията. Ние обичаме фантастичните филми, които показват неща, които не съществуват в реалността. Колкото по-нови образи измислят режисьорите, сценаристите или художниците, толкова по-внимателно ще следим действието на екрана. Мозъкът ни счита, че това, което вижда, е много важно и може да бъде полезно в живота, което ни помага да задържим вниманието си. Докато скучното бързо ни омръзва и вниманието ни започва да блуждае. Четенето пък е сериозен процес на трансформиране на скучни и елементарни графеми в смислени картини, мисловни образи, идеи, което изисква много енергия и усилия.
Кой ще надделее – движещата се картинка, измислена от друг, макар и признат гений или малката графема, която кара мозъка ни усилено да се труди?
Една от задачите в тренинга по Скоростно четене е да работим върху способността ни скоростно да разчитаме графемите, думите и търсим смисъла в текста.Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.
