Знаете ли, че има една дума, която трябва да се изтрие от всички речници за успех. И тази дума е талант. Това е много вредна дума, защото тя позволява на много хора да оправдават своето бездействие и мързел. Намествайки се пред телевизора, те си казват: «Аз нямам никакви таланти, затова изключителният успех не ми свети».
Как се възпитава гений
Една история за проведен педагогически експеримент.
Унгарският педагог Ласло Полгар дълго време изучавал детството на гениалните хора. В частност, той изучил детството на Волфганг Моцарт, който традиционно се дава като пример, когато става дума за вундеркинди.
Ласло изучава биографията на Моцарт надлъж и нашир и стига до извода, че геният на Моцарт е бил… резултат от възпитанието му. Бащата на Моцарт Леополд е бил цигулар и се е занимавал с малкия Волфганг денонощия наред. Моцарт се е учил да свири на цигулка, клавесин, изучавал е пеене, теория на музиката и дори как се съчиняват произведения. На четири години той вече самостоятелно свири големи фрагменти на фортепиано, а на пет години съчинява първия си концерт за клавесин.
Ласло Полгар няколко години изучава биографията на велики хора и както казва в книгата си «Как да отгледаме гений» (Bring up Genius!), е бил абсолютно сигурен, че при правилното възпитание всяко дете може да бъде превърнато във вундеркинд.
Така Ласло решава да направи «експеримент» в собственото си семейство. През 1969 година му се ражда дъщеричка Сюзън. Докато Ласло мислел в коя област да възпита от нея гений, тя случайно намира в гардероба шаха на баща си… Така се предопределя съдбата й.
Самият Ласло много обичал да играе шах, а сега той се заемал с възпитанието на гений. Той се занимава със Сюзън по осем-девет часа всеки ден. По-късно тя става международен гросмайстор и световна шампионка.
През ноември 1974 година в семейство Полгар се ражда София, която също става успешна шахматистка.
Но най-голям успех има Юдит, която се ражда през 1976 година. За това време Ласло вече, може да се каже, поставя на конвейер производството на гении. Юдит става най-силната шахматистка в света за всички времена и първата жена в десетката на световния рейтинг.
Веднъж я попитали:
– Бихте ли могла да станете толкова добра, колкото сте в шаха, в някоя друга област? Математика например?
– Ако прекарвам толкова време, колкото с шаха, би било възможно да съм великолепна почти във всичко.
За стотен път за правилото на 10 000 часа
Ще се позова на книгата на Малкълм Гладуел «Гении и аутсайдери», в която се разказва за това, че големият успех не е нещо друго, а 10 000 часа, които човек трябва да прекара, практикувайки избраната дейност.
«Колкото по-внимателно психолозите изучават кариерата на надарените личности, толкова по-ясно става, че природният талант играе по-малката роля, а водещата принадлежи на подготовката» – пише Гладуел.
…А сега си спомнете момчето Андре Агаси, който на 16 години бе сред стоте най-добри тенисисти в света. На 19 години заработва над два милиона долара и става трети в рейтинга на Асоциацията на тенисистите професионалисти. По време на своята спортна кариера той печели 60 индивидуални турнира и осем турнира на Големия шлем.
Когато гледам как Агаси играе, ми се иска да го попитам: «Ей, момче, да не би да си целунат от Бога на тениса? Или си роден с тенисна ракета в ръка? А може би си прекарал детството си в количка със закачена тенисна топка? Звучи малко налудничаво, нали?
Ето какво пише в своята книга «Без милост към себе си» Ерик Бертран Ларсън:
«Бащата на тенисиста Андре Агаси е бил боксьор и дори е представял Иран на Олимпийските игри. По-късно той се премества в САЩ и работи като пазач на тенис-корта в един от хотелите в Лас Вегас.
Цялото си свободно време Майк Агаси посвещава на тренировките по тенис с децата си. Тримата по-големи тренират всеки ден с тенис машина, която баща им усъвършенства, увеличавайки скоростта на подаването. Когато през 1970 година се ражда най-малкият Андре, Майк вече е шлифовал методите си за треньорство. Той закачил тенисна топка над креватчето на сина си, за да развие неговата зрително-моторна координация. Щом Андре се научил да ходи, той връзвал ракета към ръката му. Когато момченцето станало на две годинки, вече се научило да хвърля топката надалеч на голям тенис-корт».
Ето ви и отговора. Още Ерик пише за Тайгър Уудс, който не е попаднал, а буквално е донесен в голф клуб, когато нямал и годинка.
А Дейвид Бекъм като малък прекарвал денонощия наред в парка в Ист Лондон, където с часове е тренирал да вкарва голове от определена точка. Баща му казвал, че той практически е живял в този парк. На 14 години Дейвид подписва договор с «Манчестър Юнайтед».
Самият Бекъм по-късно ще сподели в едно интервю: «Най-голямата ми тайна са постоянните тренировки. Винаги съм бил убеден: ако искаш да постигнеш някакви резултати, ти трябва да тренираш, тренираш и пак тренираш».
В края на своите размишления Ерик Ларсън прави абсолютно вярното заключение:
«Талантът е дума, която не трябва да съществува».
Мисля, че тази фраза трябва да виси на вратите на всички училища и образователни учреждения. Правилото за 10 000 часа действа във всяка сфера.
Писателят Рей Бредбъри, започвайки от двадесетгодишен, всекидневно е писал минимум по хиляда думи на ден. Минали 8 години, преди той да създаде «нещо, което си струва». За това време той успява да напише три милиона думи.
Да предположим, че той все пак съществува
Има ли някакво предразположение при различните хора към някакви особени занятия? Ако има такова, то дава на старта минимално преимущество. Подобно на известната фраза: «Успехът е 1 процент талант и 99 процента труд».
За да се онагледи, ще ползваме следния пример: Представете си намаление от 1 процент. Много или малко е това?
Веднъж бях свидетел на разговор между един човек и духовен учител. Човекът каза: «Аз искам да стана професионален музикант. Обожавам музиката, но нямам никакъв талант за това. А моят съсед, който свири с групата си на най-добрите сцени в страната, явно има голям ДАР!». Учителят го изслушал и го попитал: «Дар? А кой му го е поДАРил?»
Аз съм сигурна, че Вселената не прави подаръци. Тя само ти дава правото да избираш и да осъзнаваш какво искаш.
Така че…
Талантът е 10 000 часа, които си вложил в работа.
Талантът е изборът да практикуваш своите навици, докато другите се забавляват.
Талантът е умението да се целиш в една и съща точка всеки ден.
Талантът е вярата в собствените си усилия.
Талантът е желязна дисциплина.
Талантът е изборът да си талантлив.
Наистина болшинството от нас са нямали такива родители, каквито са имали Агаси, Моцарт или Полгар, но това не е никак важно. Вие самите може да «отгледате» своя гений. Знаете ли, аз също нямам никакви таланти. Аз не мога да правя нищо и надали ще мога да се нарека професионалист в която и да е област.
Аз просто обичам с интерес да разглеждам света, както кутията с герданите на баба ми, а след това да пиша за това.
Всеки ден. Ето я и магията.
И накрая цитат от Джон Ленън: «Талантът е способността да вярваш в успеха. Пълни глупости са приказките, че аз изведнъж открих дарбата в себе си. Аз просто много работих».
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: КОГА СТАРАНИЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ИНТЕЛЕКТА
—————————————————————-
П.П. Приятели, искам да подчертая, че същността на поста е в това, че трудолюбието е по-важно от безкрайното и често безуспешно търсене на таланта.
Молбата ми е да не пренасяте акцента върху «експериментирането» с децата :). Материалът ми е не е за това. Макар че остава интересният въпрос как се чувстват децата, които са възпитани като вундеркинди.
Но за това ще говорим следващия път.
Л. Парфентиева
Превод: zenom.pro