Възпитанието е важен процес, в който трябва да отчитаме множество нюанси. Всяко въздействие от страна на възрастния дава отклик у детето. Какъв ще бъде той, положителен или отрицателен, зависи от това какво родителите влагат в отрочето си, а също от неговия характер и от особеностите.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА „ЧЕТИРИ ГРЕШКИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО“
Детето в отговор на въздействието може да прояви следните реакции:
1. Адаптация
2. Протест
3. Свободен избор
1. Адаптацията представлява “нагласянето” на детето според очакванията на възрастните. Такива деца обикновено са послушни и възпитани, което удовлетворява родителите и обкръжаващите, но има негативни последствия, за които си струва да поговорим по-нататък.
2. Протестът представлява ситуация, когато детето е молено да направи нещо, а то прави обратното. При това родителите могат да заповядват, командват и т.н., но детето категорично отказва да изпълни исканото.
3. Според мен, основната цел на възпитанието е стремежът детето да се научи да прави своя свободен избор. С други думи, то трябва само да знае как да постъпи в тази или онази ситуация и да може да носи отговорност за изборите си.Адаптацията „добро дете”
Адаптацията е стремежът да съответстваш на изискванията и очаквания на родителите. При това, дори когато никой нищо не иска от него, детето много често продължава да държи избраната линия на поведение. В главата му вече има свой набор от определени правила, които то се стреми да следва.
Когато детето порасне, става „адаптивен” възрастен. Такъв човек се стреми да съответства на чуждите очаквания, постоянно чака одобрение, което повлиява самооценката му. Сигурно във всеки трудов колектив можем да срещнем подобни хора. Те рядко проявяват инициатива, изпълняват поръчаните им задачи, но нищо повече от това. Такива хора са добри изпълнители, но никога не стават ръководители. Трудно осъзнават целите си, не могат да формулират желанията си.
При адаптацията се случва негативна деформация на различните сфери в личността на детето. Така на първо място промените касаят емоционалната сфера. Като резултат имаме:
– разделяне на емоциите на „правилни” и „неправилни”;
– забрана за проява на агресия;
– забрана за проява на чувства;
– подмяна на собствените интереси на детето.
Класически пример се счита ситуацията в магазина, когато детето иска шоколад (играчка, сладолед и пр.), а майка му не му купува. Детето се ядосва, идва при майка си и я удря. Лесно се досещаме какво се случва по-натам – заради това си поведение малкото ще бъде наказано. От една страна то не е причинило особена вреда, но от друга – болшинството родителки правят огромна трагедия от случилото се. Всъщност, много е важно да помним, че агресията е нормално чувство, което не е срамно да бъде проявявано (в разумни предели). Важно е също да помним, че гневът на първо място е защита на границите и интересите, проява на активност от страна на детето.
Някои родители си задават въпроса защо сина им или дъщеря им не им разказват нищо за живота си, особено, когато стане дума за тийнейджъри. Най-вероятно това дете някога е срещнало негативна реакция от възрастните, когато са чули откровенията му. Следващия път детето ще иска да се предпази и сто пъти ще помисли преди да сподели нещо съкровено, като най-вероятно ще стои настрана с преживяванията си.
Малките деца се мотивират с интерес. Основната задача на възрастните е малките да не загубят тази даденост. При „адаптивните” деца родителите подменят желанията им и им насаждат своите такива. Примерът е потискане на активността на детето. Детето иска да тича, а родителите не му разрешават, тъй като това не им е удобно (точно сега или по принцип). В резултат желанията на детето влизат в конфликт, което води към вътрешни противоречия. Родителите, подменящи желанията на детето със свои такива, постепенно убиват и мотивацията у него. С времето детето престава да разбира какво именно му се иска, защото е много по-лесно да изпълняваш желанията на възрастните, отколкото постоянно да заявяваш собствените си без да бъдеш чут.
В мотивационната сфера също се случват отрицателни изменения:
– доминира мотивацията за избягване;
– трудно се стартират и правят неща за себе си;
– важно е да се вършат неща за някой друг.
Тези деформации на мотивацията са признаци за потиснат интерес.
Промените в когнитивната сфера водят до:
– Алгоритмизация на мисленето;
– На детето му е трудно да мисли самостоятелно;
– Детето търси готовите отговори (обикновено, еднозначни).
Деформациите засягат и волевата сфера. На детето му е трудно да приема решения. Постоянно се намира в търсене на хора, които ще мислят вместо него и ще му казват какво да прави. Нерядко възникват затруднения с реализацията на плана.
Някога ме попитаха „Кое от решенията на баща Ви коренно повлия Болшинството родители смятат, че една от основните задачи на възпитанието е детето да получи положителен опит. Това е ясно, тъй като ни е по-лесно да даваме решения наготово. Според мен, обаче, много по-важно е получаването на отрицателен опит. Единственото, към което следва да се придържаме, е този опит да бъде контролиран.
Някога ме попитаха „Кое от решенията на баща Ви коренно повлия живота Ви?” (бащата М. Литвак е светило, автор на книги, лекар – бел. на прев.). Интересното е, че като се замислих нищо не успях да измисля, тъй като той не ми даде нито едно готово решение. В резултат аз нямах страха да направя своите избори. Само че, ако на детето от малко не му се създадат навици за вземането на решения, ще му бъде сложно в бъдеще. Ярък пример са детските болести. Малките боледуват от шарка, морбили и др., като доста лесно ги понасят. Но ако възрастните се заразят от тези болести, вероятността от усложнения е многократно по-висока.
Протест
Протестът може да се характеризира като:
– тенденция да противодействаш на всяко външно въздействие;
– стремеж да направиш всичко наобратно.
Адаптацията и протестът са „брънките” от една верига. Иначе казано, това са двата края на един механизъм, завързан със самооценката и чувството за собственото „Аз”.
Протестът по-често възниква, когато детето е потискано, но то продължава да опитва да отстоява позицията си. Например, много от нас са били свидетели на сцената, когато провинени ученици ги карат да се извинят пред целия клас. Има деца, които го правят въпреки отрицателните емоции, които се пораждат у тях. Но съществуват и друга категория ученици, които просто си мълчат. Обикновено това са един-двама човека, които не реагират нито на заплахите, нито на молбите на учителите. Именно това е протестът. Детето разбира, че ако започне да се извинява, ще се чувства омерзително и не може да приеме нещо подобно. Особено в случаите, когато се смята за невиновно.
В тийнейджърска възраст адаптацията често се сменя с протест. В този период силата на адаптивността отслабва, махалото обръща страната и се насочва към протеста. Ако преди всичко е минавало що-годе гладко, то с времето такива деца спират някъде по средата.
Свободният избор
С горния пример за учениците можем да говорим и за свободния избор. Това е, когато детето може да прави каквото иска и това по никакъв начин няма да е свързано със самооценката му. То просто прави това, което му е изгодно. Ученикът може да се извини или наобратно, да си мълчи, но това е негово решение, което му е изгодно за този момент.
Какво определя типа реакция на детето?
– генетика;
– темперамент;
– силата и постоянството на въздействието.
Необходимо е да помним, че прилагайки във възпитанието определен тип въздействие, задължително ще получим някакъв резултат, а какъв ще бъде той зависи от различните фактори. Стандартни решения няма, тъй като децата са различни. Затова е много важно да гледаме реакцията на детето в тази или онази ситуация, за да можем да реагираме навреме.
Б. Литвак
Превод: zenom.pro
