Стресовите ситуации се случват с всеки от нас. По ирония на съдбата, дори най-приятните събития в живота ни, като раждането на дете, новата перспективна работа или повишение в службата също ни причиняват емоционален стрес.
Впрочем, това невинаги е лошо: в някои случаи крайното напрежение на нервната система ни защитава от възможната опасност – откъдето и възниква реакцията „бой или бягство” (fight-or-flight). Стресът е един от начините за самосъхранение, но се е компрометирал заради всевъзможните негативни последствия.
Темпото на живот на съвременния човек само по себе си включва множество стресови ситуации, като това „множество” силно надвишава допустимата норма. Като вземем под внимание факта, че честотата и негативното влияние на подобни стресови събития са прекалено високи, да се предвиди реакцията на човешкия организъм е практически невъзможно.”
Темата за преждевременното състаряване, една от причините за което е стресът, е много дискутирана както в научните публикации, така и в статии, предназначени за вниманието на широката аудитория. Много често като нагледен пример се използват снимки на хора от серията „преди” и „сега”. 
Логиката е ясна: човекът, който управлява една страна, носи отговорност за всички трудности, които изпитва населението й. Значи, ежедневният психологически натиск и голямото количество нервни сривове, преживени по време на президентския мандат, действат разрушително на физическото здраве и моралното състояние на човека.
„Възприятието на стреса е много индивидуално. Онова, което „бърка в червата” на приятелите ви, може абсолютно да не засяга вашите чувства – и обратното. С други думи, важно е не онова, което ви се случва, а как вие се отнасяте към случващото се.”
Време е да потвърдим всичките изложени хипотези с научни факти.
Стрес и мозък
Стресът и мозъкът имат същата тясна връзка, както лявото полукълбо и дясната страна на тялото. Мястото, където стресът се поражда, е именно висшият дял на централната нервна система.
Съществуват три участъка на мозъка, които взимат активно участие при разпознаването на стресовите ситуации и съответно реагират на тях:
– амигдалата
– хипокампа
– предфронталната кора
Тези три зони отговарят за обработката на хормоните на стреса и регулират всичките последващи реакции на човешкия организъм (учестено сърцебиене, прекомерно потоотделяне и т.н.). Между другото, тези части на мозъка също могат да бъдат неблагоприятно засегнати при нервна преумора.
„Днес изследователите изучават какво влияние оказва стресът върху функциите на главния мозък при човека, а следователно – върху процесите на обучение, запомнянето и взимането на решения”.
Влиянието на стреса върху мозъка
Стресът е най-разпространената причина за нарушаване на нормалното функциониране на мозъка. Някои от скорошните изследвания демонстрират как това се случва. В едно от тях е проведен експеримент, показващ влиянието на стреса върху дълготрайното психическо здраве на малките маймунки.
Подопитните животни били разделени на две групи: едната в продължение на 6 месеца е била сред връстниците си, докато втората група – с биологическите си майки. Преди да изследват промените в мозъчните им структури, маймунките били върнати към привичната им среда на обитание.
„Стресовите” зони на главния мозък на малките маймунки, които били възпитавани през първите 6 месеца живота им от социума, а не от майките им, били много увеличени. Разбира се, за да се изследват всички фактори, способстващи за подобни резултати, е необходимо провеждането на редица подобни експерименти. Но все пак е доста страшно предположението, че продължителният стрес оказва дълготрайно влияние в рамките на целия останал живот.
Ето още един експеримент, проведен с плъхове, който потвърждава предположението за това, че стресът действително променя структурата на мозъка. По време на опита се разбира, че хипокампът на гризачите, които дълго време са подлагани на нервно напрежение, е бил съществено повреден.
Хипокампът е една от главните зони на мозъка, който участва в механизмите за консолидация на краткотрайната и дълготрайната памет. В продължение на много години учените не са спирали своите спорове за взаимовръзката на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) и фактическото състояние на хипокампа. Съществува предположение, че склонноста към ПТСР пряко зависи от размерите на хипокампа.
Стресът и заболяванията на кръвоносните съдове на главния мозък
Преумората, недоспиването и особено постоянният стрес водят до спазми на съдовете в главния мозък. Преди време този проблем е възниквал само при възрастните, но днес той все по-често се появява при хора, малко надхвърлили трийсетте.
Действието на хормоните на стреса
Организмът на човека отделя няколко различни хормони на стреса, които имат непосредствено влияние върху състоянието на здравето.
Увеличаването на нивото на хормоните на стреса (норадреналин, адреналин, кортизол и т.н.), които принадлежат към подкласа глюкокортикоиди, е един от механизмите за борба на организма с шоковите състояния. Но в същото време излишъкът им не вещае нищо добро: дългото доминиране на стресовите хормони отслабва способността за обучение, запомняне и концентрация на вниманието.
Тази картинка сте виждали и в другата статия „Мозъкът трябва да е изморен“.
Стресовите моменти периодично се случват с всеки от нас, но има и такива ситуации, при които нервното напрежение става норма, т.е. преминава в хронична форма. Например, войниците по време на военни действия изпитват силно психическо натоварване и в продължение на месеци могат да се намират в състоянието „бой или бягство”, а мозъкът им постоянно е в състояние на стрес. Подобни изводи са били направени от учените съвсем наскоро, тъй като по-ранното мнение беше, че продължителността на тази реакция не превишава 10 минути.
Таня Глен (Tania Glenn), лицензиран клиничен социален работник и доктор на психологическите науки, е написала серия впечатляващи работи за стреса по принцип и в частност за посттравматичните стресови разстройства.
По време на своето представяне пред личния състав на ВВС на САЩ (USFA, United States Air Force), Таня разказва, че продължителното пребиваване в състояние на „бой или бягство”, води до симптомите на така наречения синдром на отмяната (реакция, възникваща след спирането на вземане на лекарствени средства) след връщането на войниците в привична за тях среда за обитание. Таня обяснява това състояние така:
„Чувствате се изтощени, но не можете да заспите; искате да полежите по-дълго в леглото си, но нещо ви кара са станете… Тялото ви изпитва детоксикация, подкрепена от приятна възбуда. Но подобно на процесите, които се случват при разрушаването на всеки друг токсин, рязкото понижаване на нивата на адреналин и кортизол не минават безболезнено”.
Влияние на стреса върху тялото
Напълно естествено е, че хормоните на стреса, благодарение на кръвния поток, се разпространяват в целия организъм, като оказват своето влияние не само върху строежа и работата на главния мозък, но и върху нашето тяло.
1. Оптимизацията на скоростта и силата
Първо, стресовите ситуации способстват за това, кръвта да се насочи към мускулите, поради което много силно се натоварва сърцето, докато кръвта от мозъка и вътрешните органи се отдръпва. Таня Глен твърди, че тази рекция позволява на организма при изключителни ситуации да извършва на пръв поглед невъзможни действия (много добре са известни случаи, когато в момент на опасност хора са прескачали 6-метрови ями или са преодолявали огромни дистанции), но забележимо се нарушава фината моторика.
2. Забавяне на храносмилането
Използвайки всички достъпни енергийни ресурси за борба със стреса, нашето тяло блокира другите енергийни разходи, например храносмилането. Именно затова много често, при подлагане на нервно напрежение, човек може да почувства гадене или крайна изтощеност.
3. Забавяне на мисловните процеси
Учестеното сърцебиене, съпътстващо стресовите ситуации, изпраща блокиращ сигнал към предфронталната кора на главния мозък и предава отговорността за оценката на обстановката и приемането на решения върху средния мозък. Таня нарича тази област „убий или бъди убит”.
4. Повишен риск от заболявания
Според данни на Центъра по контрол и профилактика на заболяванията на САЩ (Centres for Disease Control and Prevention, CDC), причината за 90% от всички заболявания е стресът.
Последствията могат да бъдат най-разнообразни. Хипертония, стенокардия, затлъстяване, гастрит, язва, загуба на либидото, различни кожни заболявания – това са само някои от разпространените „постстресови” неразположения. Вивиен Дилър (Vivian Diller), доктор на психологическите науки, прави следното заключение за хроничния стрес:
„Ако сте подложени на постоянен стрес, най-вероятната развръзка е, че в един прекрасен ден вашето тяло просто ще престане да ви се подчинява.”
Как да възстановим мозъка си след стрес?
Дори да сте свикнали към състоянието на непреминаващото безпокойство, този начин на живот не води до нищо добро. Антистресовите методики като медитация, различни физически упражнения и релаксацията ни позволяват да се опазим от негативните последствия и да повишим нивата на „добрите” хормони в организма.
Как да предотвратим стресовите ситуации?
За съжаление, абсолютната застраховка от каквито и да било стресови ситуации е нереална, но може да се предприемат определни мерки, за да намалим количеството и интензивността им.
1. Организация на работния ден. Много е лесно да се загуби самообладание ако нямате ясна представа какво трябва да се направи незабавно и какво може да почака. Днес няма необходимост да се мъкнат тежки ежедневници, за да държите под контрол всичко и всички наоколо. Във всеки един смартфон има органайзер – време е да започнете да го използвате. Дори ако напълно сте прехвърлили тези задължения на асистентите си, личният контрол върху собственото ви разписание е все пак много по-удобен и ефективен.
Полезно е да огледате работното си място и с критичен поглед да решите как може да промените обстановката така, че да намалите вероятността за стрес.
„Опитайте се да определите по какъв начин може да съчетаете рутинните си задачи, така че да намалите количеството енергия, необходима за изпълнението им”.
2. Определяне на приоритетите. Когато задълженията ни се увеличават, няма как да продължим без този полезен навик. Да не говорим за риска, че ако подхващате всяка задача подред, може да останете без работа.
„Ако чувствате, че работата е прекалено много, отделете 5 минути и направете ранжиране на натрупаните задачи съгласно спешността и важността им”.
3. Делегиране на пълномощията. Не си струва да се живее според правилото „ако искаш нещо да е свършено добре, направи го сам”. Много по-рационално и по-полезно за здравето е да се погрижите за това вашите колеги и подчинени да го свършат не по зле от вас. Делегирайте им пълномощия, като не забравяте за детайлните инструкции, конкретните пожелания и алгоритми.
4. Фокусиране. Ефективната приоритизация, т.е. изпълнение на една конкретна задача. Можем да се обзаложим, че малко от нас имат подобен стереотип на работа, но онези, които го прилагат, със сигурност знаят, че този начин е много по-ефективен, отколкото опитите с един куршум да се убият два заека.
И накрая още един полезен съвет:
„Винаги търсете компромис. Много от стресовите ситуации, дори да не бъдат изкоренени, могат да се облекчат с помощта на прости преговори”.
По материали на: blog.bufferapp.com
Превод: zenom.pro
