Как един известен експеримент за това кога и как да се преподава математиката в училище ни кара да преразгледаме възгледите си за количеството и качеството на обучението.
През 1929 година Франк Бойнтън, ръководител на училищата в град Итака (щат Ню-Йорк), изпраща на колегите си в образователната сфера статия за реформите на училищната програма. Нейният край звучи почти като призив. „Ние постоянно обсъждаме това какви предмети да се добавят в училищното разписание, – пише Бойнтън. – Но детето не може да посвети цялото си време на ученето. В такъв случай какво можем да премахнем?”.
„Математиката”, – така му отговаря след няколко месеца Луис Бенезет, който по онова време е ръководител на училищата в Манчестър (щат Ню-Хемпшир). Според него, математиката в началните класове само затъпява учениците.
„Неведнъж съм казвал, че единственият резултат от ранното обучение по математика са скуката и унищожаването на детската способност за умозаключение”.
Според Луис Пол Бенезет, всичките основни математически навици могат да бъдат усвоени само за една-две години, като преди това аритметиката следва да бъде усвоявана чрез игра, примери и други занятия – по-малко абстрактни и по-близки до детското мислене. „За какво му е на десетгодишния хлапак да може да дели? Цялата аритметика може да се отложи за седми клас на училищното обучение, след което същата тази програма ще бъде усвоена от всеки нормален ученик само за две години”.
Към това време Бенезет вече 5 години е ръководител на няколко училища в Манчестър и си е заслужил немного добра слава: родителите и учителите го критикуват, защото той изключва практически цялата аритметика от първите две години и половина на училищната програма .
Той е бил убеден, че способността към математическо абстрактно мислене се формира по-скоро в пубертета. Преди тази възраст обучението по аритметика се случва насила.
Това насилие, на свой ред, унищожава у децата желанието да боравят с цифри, притъпява способността им към самостоятелно мислене. Детето може да научи наизуст правилата, но няма да се научи да разбира смисъла им. Математиката трябва да навлиза в живота на детето постепенно, не чрез зубрене, а чрез осмислена дейност.
Бенезет предлага да се преразгледа класическата обучителна схема, построена около трите «R» (от англ. reading, writing, arithmetic – четене, писане и смятане). Мястото на аритметиката би трябвало да заеме умението да се говори и разказва (reciting).
Схемата на трите “R” e формулирана в американската педагогика в началото на XIX век, но води своето начало още в античността и средновековието. Тома Аквински пише в своите „Изповеди”: „Първоначалното обучение по четене, писане и смятане ми се струваше също толкова тягостно и мъчително, както и гръцкия”.
Бенезет е бил отчаян от това, че дори и най-умните ученици не могат да разсъждават и грамотно да формулират мислите си. Относно аритметиката пък, те били способни да усвоят правилата, но не съумявали да овладеят елементарната математическа логика (например, не можели да обяснят, защо от две дроби с еднакъв числител по-голямата ще е онази, която има по-малък знаменател).
През есента на 1929 година Бенезет стартира своя експеримент. Той избира пет паралелки (от ІІІ до V клас), чиито учители дават съгласието си за изискванията му. Той преднамерено избира училища, в които учат деца от бедни семейства, където родителите като правило са емигранти и недобре образовани.
Ако подобен експеримент се е провеждал в по-престижно училище, би се вдигнал скандал.
Като компромисен вариант, занятията по аритметика били отложени не до седми клас, а до шестата година. До този момент учениците усвоявали математиката чрез игри и практически занимания, където оперирали с дати, разстояния, време или пари (например, давали си ресто един на друг или изчислявали времето, нужно да стигнат от едно място до друго).
Освободените часове, които преди са били предвидени за математиката, сега се използвали за устни занимания, където учениците споделяли своите впечатления от прочетените книги и филмите, които гледали, обсъждали неотдавнашните произшествия и разказвали личните си истории. Децата, които преди това намусено мълчали и не могли и две думи да вържат на кръст, сега имали силно желание да разкажат онова, което им е интересно.
Резултатите станали забележими вече след 8 месеца. Когато изследователите посетили четвъртокласниците, които учели според традиционната програма и ги питали какво четат в момента, единствената реакция била и очакваната – недоумение и апатия („в един от класовете не намерих нито едно дете, което би си признало, че е привърженик на греха четене”, – пише Бенезет). В експерименталните паралелки нещата стояли по съвсем друг начин: едно занятие не било достатъчно, за да може всеки да сподели своите мисли и впечатления.
Положението с математиката било още по-интересно. През 1936 година експериментът приключил. За резултатите му Бенезет подробно пише в своя статия от три части, която е публикувана в Journal of the National Education Association. Материалите заслужават да си спомним за тях сега, няколко десетилетия по-късно.
Към шести клас децата от експерименталната група по-зле се справяли с математическите тестове, отколкото учениците от контролната група, които продължавали да учат по стандартната програма. Но само след една година резултатите им се изравнили. Нещо повече, някои задачи се отдавали много по-лесно на опитната група.
Бенезет показва: първоначалните математически умения, които децата усвояват на практика, лесно се трансформират в реално овладяване на математическата логика. Децата, които не са погубили шест дълги години в усвояване на математика, само за една година настигнали връстниците си.
Фактите стават още по-смайващи, ако вземем предвид и това, че учениците от експерименталната група на Бенезет не били от най-благонадеждните семейства и едва ли са могли да разчитат на помощ извън училище. Децата от маргиналните семейни групи, като правило, имат най-лошата успеваемост, защото образованието няма почти никаква стойност в средата, в която те растат. В експеримента на Бенезет всичко е било наобратно.
Когато Бенезет проверява резултатите от своето изследване, той дава на учениците си задачи, подобни на тази:
Разстоянието от Бостън до Портланд по вода е 120 километра. Три парахода едновременно тръгват от Бостън за Портланд. Първият стига да крайната точка за 10 часа, вторият — за 12, третият — за 15. След колко време трите парахода ще стигнат Портланд?
Може да ни се стори странно, но в ІХ клас само 6 от 29 ученика се справят успешно с тази задача. Но децата, обучавани по системата на Бенезет, винаги давали верен отговор още във втори клас.
В своите публикации Бенезет не дава примери за грешните отговори, но ние можем да си представим какви са били те, ако погледнем изследването от 1988 година. Учениците от първи и втори клас били помолени да намерят решение на задача от следния тип: На кораба има 26 овце и 10 овни. На колко години е капитанът на кораба?
67 ученици от 97 „решили” задачата, като просто събрали 26 и 10. Децата били усвоили, че математиката е нещо, което изисква да се прави някакво действие с цифрите, като обикновената училищна програма не им давала да разберат в какво се състои смисълът на тези действия. Най-тъжното било, че в по-горните курсове тази тенденция само се увеличавала.
Ако експериментът на Бенезет е бил проведен коректно (като в основните му резултати няма почти никакви съмнения), той е много красноречив за това, че нещо не е наред с формалната ни система на училищното обучение. Трудно е да се въздържим от съблазънта и да не отнесем тези изводи за математиката към другите предмети от училищната програма.
Както пише Бертран Расел, хората не се раждат глупави. Те се раждат невежи, а глупави ги прави образованието.
Този малък епизод от историята на експерименталната педагогика още веднъж ни казва как можем да променим обучителната ни система, така че тя да съответства на реалните способности на всяко дете; образованието да не се свежда до дресиране, а да се превърне във възпитание на мисленето.
За тези проблеми има множество предложени решения. Проблемът, както винаги, е в използването им.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 7-те ПРИНЦИПА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ВЪВ ФИНЛАНДИЯ
Превод: zenom.pro
