Съдържанието на алуминий:
в майчиното мляко: 4-6 микрограма/литър (мкг/л)
в адаптираното мляко: 30-50 мкг/л
в соевите продукти: 200-300 мкг/л
Dr. Joseph Mercola
„Старчески маразъм“ е диагноза, от която мнозина се плашат.
Според статистиката всеки десети американец над 60-годишна възраст и всеки втори след 85-годишна възраст страда от тази болест. През 2004 г. в САЩ болните наброяваха 4,5 милиона, а към 2050 г. ще станат 11-16 милиона.
Болестта на Алцхаймер не е просто влошаване на паметта, което е напълно физиологично явление при остаряването на организма. При Алцхаймер човек не помни събитията, станали току-що, дните от седмицата, адреса си, не разпознава близките си, губи способността си за мислене и общуване, става агресивен и изисква персонална грижа, тъй като се превръща в инвалид.
Прочети още „Слабоумието никога не идва внезапно“
Смята се, че в основата на ранните форми на болестта, която се развива между 30-60 години, е генетичният фактор и той се предава по наследство. При развитие на късната болест гените си взаимодействат с различни рискови фактори, които също играят роля, но в този случай, ясно унаследяване не се наблюдава.
Днес считаме, че виновникът за болестта е белтъкът АроЕ, който способства за образуване на липопротеини в човешкото тяло, които доставят холестерина чрез кръвния поток към тъканите и органите. От трите съществуващи форми – 2, 3 и 4, АроЕ4 е рисков фактор за развитието на болестта. Ако човек има два гена, допринасящи за синтеза на АроЕ-4 (4/4) от двамата си родители, рискът да заболее от Алцхаймер достига 80% във възрастта между 40 и 90 години.
Нивото на АроЕ 2 и 3 в кръвта може да се регулира с диета и с прием на препарати, понижаващи синтеза на холестерола. При АроЕ4 това не се случва.
И ако се вземе предвид, че много от статините – това са група лекарства, които се използват за намаляване на холестерола, не проникват в мозъка, то препоръчителният им прием като профилактика срещу болестта на Алцхаймер, меко казано, е пресилено.
Още повече, че много от лекарите смятат, че това е крайно опасно, тъй като мозъкът е 65-70% мазнина (Tobias Hartmann, Orlando conference 2002), а холестеролът също е липид (мазнина).
При възпаление или токсично въздействие върху мозъка (например, с тежки метали), като защитна реакция клетките му започват да синтезират АроЕ, тъй като АроЕ2 и 3 са способни да премахват всякакви токсини от тъканите на мозъка за сметка на сярата, с която са съединени, а тя на свой ред образува с живака така наречените „меркаптани” (от латински – „ловци на живак”).
АроЕ4 няма тези защитни свойства.
Известно ни е високото общо замърсяване на околната среда, водата, хранителните продукти и някои медикаменти с тежки метали. Затова можем да предположим, че ако имаме съчетание на генотиповете АроЕ 2/4, 3/4 или 4/4, организмът не е способен да се справи с натоварването.
Изследванията показват, че пациентите, страдащи от болестта на Алцхаймер, имат голямо количество алуминий в клетките на мозъка, което е четири пъти по-високо от средностатистическото ниво. В средата на 70-те години епидемичният ръст на това заболяване бе свързано с широкото използване на алуминиева посуда. В САЩ е била въведена забрана за нейната употреба дори в затворите. Известно е, че японците 10 пъти по-често са засегнати от Алцхаймер, а те предимно ядат тофу (соята съдържа алуминий).
Не знам доколко правомерни са твърденията (Ohio radio show Nov. 25, 2003) на известния американски имуногенетик Hugh Fudenberg, MD за това, че ако на човек са поставени 5 противогрипни ваксини между 1970 и 1980 година (периода на изследванията), то шансът му да развие болестта е 10 пъти по-висок в сравнение с онези, които не са били ваксинирани или са били, но само два пъти (в една доза, освен алуминий, се съдържат 25 мкг живак, докато 1 мкг е признат като токсична доза). Последните заслужават допълнително внимание и изучаване.
Особеното на болестта на Алцхаймер е отлагането в клетките на главния мозък на специфичния неразтворим белтък – амилоид, което се случва с участието на АроЕ4. Предизвиквайки разрушаването на нервните клетки, АроЕ4 е фактор не само за болестта на Алцхаймер, но и за много други невродегенеративни заболявания, като Паркинсон, множествена склероза и др.
Отлагането на амилоиди се среща и при други хронични възпаления и автоимунни заболявания, включително диабет, болестта на Крон, ревматоиден артрит, миелома, спондилит, а също и някои хронични инфекциозни болести (туберкулоза, проказа, остеомиелит и др.) Макар че структурата на амилоида при тези заболявания се различава, процесът на образуването и изходът са идентични: клетката, в която той се натрупва, загива – било то бета-клетка на задстомашната жлеза, произвеждаща инсулин или неврон.
Никак не е изненадващо откритието, направено наскоро в Rhode Island Hospital (САЩ), че главният мозък, както и задстомашната жлеза, може да произвежда инсулин и когато производството му намалее, може да се натрупват амилоиди и като следствие – да се развиват невродегенеративни изменения.
Болестта на Алцхаймер е особена форма на диабет, твърдят учените, които откриват невроендокринни промени при заболелите и го наричат диабет III-ти тип. Ако се вземе предвид, че в Западна Европа в края на XX век употребата на въглехидрати (захар, брашно, царевични изделия, ориз) се е увеличила 100 пъти, а на месото, яйцата, маслото, маргарина, кашкавала – 10 пъти, то задстомашната жлеза на лакомниците се съсипва. В края на краищата се натрупват неразтворими отлагания на амилоида, които разрушават клетките на органите.
Отбелязва се и пряката зависимост между употребата на заместителите на захар (аспартам) и ръста на заболяванията на диабет и болестта на Алцхаймер. Има връзка между способността на черния дроб да инактивира въглехидратите и скоростта на увреждане на мозъка.
По този начин подбудителите на болестта са много. Но струва ли си всички възрастни хора да се страхуват от нея? Не. Определен риск (80 %) има при онези, които имат генотип АроЕ4. Между другото, ако човек е ангажиран с умствен труд, рискът от заболяването намалява след 60-тата година, което подсказва един от начините за борбата с тази болест.
Прочети още „Използвай или ще изгубиш“
За всички обаче е препоръчително още в младите си години да избягват „срещата” с тежките метали, захарта и заместителите й, които действат и поотделно, и заедно, като разрушават защитните системи на човешкия оргазнизъм и водят до дегенерацията на органите и тъканите.
Трябва ли да се чака моментът, в който болестта на Алцхаймер ще започне да „отключва” разбирането на проблемите и необходимостта от лечение?… По-добре е да си отговорим на този въпрос сега, докато не е късно.
Е. Koлc, M.D., доктор на медицинските науки, професор
Превод:zenom.pro
