Един от съвременните и водещи специалисти в невронауките споделя съвети, които биха ни помогнали за ефективната работа с информацията и за решаването на реални задачи.
Едуард Бойдън (Edward Boyden) от MIT е един от най-забележителните млади учени, които изследват мозъка. Той е сред създателите на технологията за оптогенетика (изследване на нервните влакна със светлинни лъчи), а също и на триизмерни модели за визуализация на мозъчната активност.
През 2013 година ученият получава престижната награда The Brain Prize, учредена от Европейския фонд за изследвания на мозъка „Лундбек”, която се счита за аналог на Нобеловата награда в невронауките. Премията е връчена именно по повод работата му в оптогенетиката.
Ако чисто научната страна на неговата работа е интересна само за тесен кръг, то другата й част заслужава вниманието на широката аудитория.
Бойдън от време на време пише и говори за това как да използваме знанията за работата на мозъка във връзка с ефективното обучение и развитието на творческия потенциал. Когато получава длъжността си в MIT Media Lab, той дори възнамерява да води курсове за това как да мислим правилно.
Правилата, които ученият предлага на студентите и колегите си при анализирането на тези проблеми, ще бъдат полезни за всеки един от нас – от ученика, до водещия научен сътрудник.
Ето основните от тях:
1. Постоянно синтезирайте нови идеи
Никога не четете пасивно. Водете си записки, мислете, стройте мислени модели. Стремете се към умението да разберете материала така, че на тази основа да създадете нещо ново.
2. Научете се бързо да се учите
Една от най-важните особености на XXI век е умението бързо и практически да се ориентирате във всяка тема, така че започнете да тренирате. Разберете как работи мозъкът ви (например, след интензивно интелектуално натоварване, някои имат нужда от малко сън и половин кана кафе). Вникването в механизмите на работа на мозъка ще ни помогне да го използваме по-ефективно.
3. Работете, изхождайки от целите си
Иначе никога няма да стигнете до тях. И дори да не постигнете това което искате, поне сте положили усилия за неща, които наистина са важни за вас.
4. Правете си дългосрочни планове
Съставянето на план само по себе си си струва похарчените усилия, дори ако имате намерение да го променяте ежедневно. Това вече ви дава малка гаранция, че винаги ще учите нещо ново.
5. Създайте картина с възможните взаимовръзки
Запишете всичко, което планирате да направите, на един голям лист хартия и вижте кои от вашите задачи зависят от други такива. По този начин ще намерите онези неща, които е нужно да направите най-напред, тъй като те най-малко са свързани с останалите, но са необходими, за да продължите напред.
6. Взаимодействайте с другите
7. Грешете бързо
Първите опити да направите нещо ново, като правило не водят до успех. Ако се случи да направите грешка, просто продължете напред. Не спирайте там, където сте сгрешили. Както е писал Шекспир: „Нашите съмнения са предатели, те ни карат да губим онова, което често бихме могли да спечелим, ако не се страхувахме да опитаме”.
В останалите си правила Бойдън съветва постоянно да документираме мислите и наблюденията си. Самият той признава, че конспектира на хартия всяка своя дълга беседа, която после снима и въвежда в база данни. След това от време на време се връща към архива и препрочита старите си записки.
Само направата на подобни бележки не би позволило на размислите и разговорите ни да си заминат безвъзвратно и ще ги карат да ни носят някакъв значителен резултат в реалния живот.
Освен това, той съветва да използваме логаритмично планиране на времето: това означава, че най-скорошните събития трябва да са разписани времево в детайли, докато за по-далечните се допуска в значителна степен свобода и промяна.
В интервю за списание The Huffington Post Бойдън говори, че за годините работа, последвали първия вариант на публикацията на гореспоменатите правила, той по-добре осъзнава важността на постановката за целите при решаването на задачите. Правило № 3 (да се работи, изхождайки от зададените цели) по естествен начин води до правило № 6 (взаимодействие с другите), защото в екипната работа целите стават източник за мотивация за всеки от участниците в екипа.
В своята реч по време на Давоския форум през 2016 г. Бойдън говори за това как да се справяме със сложните проблеми на съвремието: промяната на климата, търсенето на нови източници на енергия, лечението на рака и разстройствата на нервната система. Как правилно да си задаваме въпросите? Как да не изпускаме важни взаимовръзки, когато иде реч за такива сложни неща?
Най-важните научни постижения на XX век се базират на строги физически закони с относително малко количество взаимодействащи елементи, докато откритията на нашия век вече имат работа със сложни, комплексни системи.
Ние все по-добре осъзнаваме колко силно са свързани един с друг различните елементи в тези системи. Например, съвсем наскоро се изясни, че микробите в червата ни могат да влияят на невронната ни активност: само допреди няколко години това не би дошло на ум дори и на най-проницателните учени, които се занимават с изследванията на мозъка.
Един от начините за комплексното решение на проблемите е построяването на сложни модели, които да позволят да се прокарват и проверяват хипотези, да се разкриват рисковете и новите възможности в съществуващата система. Именно с помощта на такива модели ще може ефективно да се работи с идеите и да се планира дейността ни – не само в науката, но и в ежедневния живот.
О. Бочарников
превод: zenom.pro
