Ето каква история ми бе разказана:
Взима се едър и силен плъх и дълго се подлага на глад, след което в клетката му подхвърлят прясно убит друг плъх. След някакво колебание той изяждал своя мъртъв събрат. Рационалната логика подсказвала, че това вече не е събрат, това е храна. На мъртвия му е все едно, а аз трябва да оцелея. Значи трябва да го изям.
Втория път летвата на безнравствеността се вдигала по-високо. В клетката му се подхвърляло животно, което едвам бере душа. Новата «храна», макар и почти мъртва, все още е жива. И отново рационалната логика подсказвала решението. Той така или иначе ще умре, а аз трябва да живея. И плъхът отново изяждал този път вече още живия си себеподобен.
На третия път в клетката се слагала напълно жива и здрава «храна» – малко и хилаво плъхче. Силният плъх отново включвал алгоритъма на рационалната логика. Храна така или иначе няма, си казва той. Каква е ползата и двамата да загинем? Нека оцелее най-силният. И най-силният оцелявал.
Обърнете внимание, че времето, за което плъхът взима решения, всеки път намалява. При това нивото на безнравствеността на всяка нова порция «храна» е все по-голямо. След известно време плъхът вече не мислел. Той се отнасял към съотечествениците си като към храна. Веднага щом в клетката му подхвърляли нов плъх, той се нахвърлял и го изяждал. От онзи момент, в който той вече не мислел да яде или да не яде, неговата нравственост е била сломена.След това плъхът отново бил пускан сред обществото, от което е бил взет преди време. Но това вече не бил същият плъх. Това вече било същество без признаци на нравственост. Неговите постъпки се ръководели само от логиката на егоизма. Но обкръжаващите нямало как да знаят за това. Те го приемали за свой и напълно му доверявали.
Много бързо съществото, което външно приличало на плъх, стигало до мисълта: а за какво да търся храна, ако тя е навсякъде наоколо, топла и прясна. Рационалната логика определяла характера на действията. Плъхоядът избирал нищо неподозиращата си жертва и я поглъщал.
Скоро той разбрал, че оптималният вариант е не открито да напада и изяжда «храната» си, а да го прави тайно от обществото. Следващия път той под един или друг предлог примамвал жертвата си в скрито място и там я разкъсвал.
Когато обществото на плъховете вече оставало без съмнения, че сред тях има вълк в овча кожа, плъховете напускали своето място. При това те напускали в сто случаи от сто. Животните сякаш се страхували да не се отровят от флуидите на трансформирания плъх. Страхували са се да не станат същите. Инстинктивно те чувствали: ако съзнанието им попие новите нагласи, ще възникне общество без спирачки, общество, състоящо се от предатели и консуматори. Атмосферата на безнравствеността ще разруши механизма на социалната защита и всички ще загинат. Възниква въпросът: защо обществото на плъховете е напускало мястото и защо не е посягало да унищожи «краля»? В подобно поведение се крие дълбок смисъл.
Колективният разум, който в дадения случай може да се брои за инстинкт, прави следния разчет: за ликвидацията са нужни най-силните индивиди, елитът на обществото. Кой знае какво ще се случи, когато зъбите им се впият в живата плът на безнравствения събрат. Няма ли и те да се заразят с неговата порочност? Обърнете внимание, че плъховете не убивали плъхояда, те си ТРЪГВАЛИ. Ако го унищожат, те ще създадат един порочен кръг. Ще станат подобно на него. Много от хората не са по-умни от плъховете. Те допускат фатални грешки в мисленето си, разсъждавайки за другите.
Например можете да срещнете хора, които да предлагат следните мисли: «Дайте да хвърлим ядрена бомба и да унищожим тази страна веднъж и завинаги». Или: «Той открадна милиони, трябва да го обесим», «Колата мина на червено – дайте да й метнем граната».
Подобни възникващи мисли трябва моментално да бъдат ПРЕСИЧАНИ. Тъй като хората мислят ЕДНАКВО, то на всеки му идват аналогични мисли. Тоест някой сега седи и мисли как да хвърли ядрена бомба върху твоя град или някой да бъде екзекутиран за случайно нарушение на правилата на движението по улиците или как да даде подарък рушвет…
Подобни мисли могат в края на краищата да се обърнат срещу онези, които така мислят. Помнете това и контролирайте мислите си!
Автор: Владимир Никонов
превод: zenom.pro
