Имаме странна ситуация – знаем накъде да вървим, но вървим в противоположната посока. Ако разбираме какво се случва, тогава кое е главното, което да дадем на детето, за да го подготвим?
Помните ли как майката на Д’Артанян му събира багажа, а баща му му дава кон със заръката да се бие с всеки, който се изпречи на пътя му? Майка му го изпраща със сълзи на очите, връчвайки му комат хляб във вързопче. Какво ще има във вашето вързопче, което ще връчите на децата си, от онова, за което говорихме? Кое е най-ценното, което можем да им дадем?
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА „ГОТВИМ ДЕЦАТА СИ ЗА ЗАВЧЕРА“
1. Фундаменталните жизнени ценности
Фундаменталността и гъвкавостта са сложни, взаимосвързани понятия, ценности и въобще разбирането, че такива ценности има. Живеем в постмодерност, където количеството неопределеност, непредсказуемост, двусмисленост е такова, че ни се струва, че ценностите като такива вече са загубени, че няма добро и зло. Много от децата сега растат в този неопределен бульон от ценности, когато не е ясно кое е добро, защото дори възрастните са дезориентирани. Ние самите понякога не разбираме къде са нашите ценности.
2. Сигурност в себе си и доверие в силите ни
Това, което наричаме self, е опората и доверието в собствените ни сили. Умението да чувстваш от какво имаш нужда, да не се страхуваш да признаеш, да си кажеш, да се стремиш, защото именно такъв човек има повече шансове да направи онази хоризонтална кариера – да намери своята шумерска бродерия, в която ще е най-добрият и която ще му даде възможност да е успешен в своята необикновена и екзотична област.
Увереността в себе си е ключов момент. За съжаление, това, за което вече говорихме, „отнемането на дистанционното” – най-силно подкопава тази увереност. Ние много се притесняваме за децата си, искаме да направим най-доброто за тях, да предусетим и да ги предпазим от опасностите, които ги дебнат, като в резултат абсолютно катастрофално ги лишаваме от вярата в себе си.
Като погледнете цялата картина на живота си и живота на хората около вас, ще видите, че нищо не ни дава такова конкурентно преимущество, колкото психологическата стабилност и психологическото здраве. Това е много по-важно от всичките успехи.
Можете да инвестирате в образованието на един човек колкото искате, но стигне ли се дотам той да изпадне в депресия и да не става от леглото – за какво му е това чудесно образование? Можете да тровите живота на детето си с всички частни учители, оценки и резултати. Но стига само да порасне несигурен в себе си човек, ще бъде измъчван от неврози, депресия и тогава всичките усилия ще отидат на вятъра. Психическото здраве, благополучие и устойчивост, онова, което може да се нарече с английската дума resilience, тоест способността да се издържа на стрес, на промените и възстановяването след тях, е най-важното качество за един човек в днешния свят, който на свой ред се променя с невероятно темпо. Много по-важно от количеството знания или успешност в определена област.
За съжаление, нашата ситуация е такава, че за да постигнем конкретен резултат и успешност, унищожаваме тази resilience, защото искаме детето почти моментално да направи това, което искаме и да ни покаже онези резултати, които очакваме, без да се замислим как влияем на най-важните качества за него.
3. Родителската подкрепа
Ако ще пускаме детето в свят, пълен с неопределеност и несигурност, то автоматически следва, че то ще прави грешки. Това е интегрирана опция – в този свят е невъзможно без грешки. И тук следва нашата упорита работа върху отношението ни към грешките като към бедствие, вина и чудовищно произшествие. Бедата в нашата култура е, че отношението ни към грешките е такова, докато грешката е само показател, че човек се учи на нещо ново. Замисляли ли сте се за това?
За какво говори фактът, че правите нещо без нито една грешка? Че вече го умеете. Когато сутрин си пържите яйца, най-вероятно го правите безпогрешно, защото сте довели действията до автоматизъм. Нищо не сте научили, но пък и не сте го правили, за да научите нещо ново.
Ако човек прави нещо без да допуска грешки, означава, че в това време той не се учи на нищо. Ако има грешки, значи усвоява нова дейност. Докато не започнем да се отнасяме към грешките като към точка на растеж, като към неминуема съставка на ситуацията на обучение и развитие, то ще сме жестоки към децата си по отношение на грешките, ще се разстройваме и съсипваме.
Нямам предвид правописните грешки, макар че много и заради тях успяват да се огорчават. Говоря за грешките във връзка с избирането на учебното заведение, с избора на професия, с избора какво да изпипа малчуганът и какво да зареже недовършено. Хората грешат и това е естествено, и е нужна огромна родителска подкрепа, за да може детето да знае, че след всяка една грешка то може да направи изводите си и да продължи. Че няма такава грешка, която ще стане причина да му кажем «Щом си постъпил така, върви си, не ни трябваш, ти ни разочарова, ти разби сърцето ни, ние сме нещастни в родителството си».4. Свободата на избора и самостоятелността
Това е най-сложното, защото виждаме, че съвременната цивилизация атакува свободата на избора ни. Виждаме, че ние, както и нашите деца, имаме нужда от все по-голяма безопасност. Мобилните телефони са направо цвете в сравнение с това, че ще има чипове, имплантирани веднага след раждането, за да се знае, къде се намира детето и в случай на нежелани действия то да бъде спряно.
В такава ситуация ние сме задължени да възпитаме любов към свободата у детето, дори страст и умение то да ползва тази свобода. Ние самите понякога не знаем как да се справим със собствената ни свобода и как да я отстояваме, камо ли да научим детето ни да развие вкус към нея.
Спомнете си филма „Матрицата”! Когато той излезе, ние казахме „Ах!”. Ако се опитате да говорите със съвременните деца по темата, ще видите, че тяхната гледна точка е доста интересна. Те вече са свикнали, че най-интересните събития се случват във виртуалната реалност, че животът е скучен, че се състои от скучни контролни, класни и дисциплина, а движението, интересното и страстното са част от виртуалния свят, игрите, сериалите, филмите. Някъде там!
Л. Петрановская – психолог, педагог и публицист
Превод: zenom.pro
