Научете се да не сте отличник, да не сте пръв, да не сте победител. Поемете дъх и бъдете себе си. Дайте възможност на детето си да бъде себе си. Да греши, да служи не на исканията и нормите, а на вдъхновението и талантите, на свободата да не бъде никой друг освен себе си. Отличникът е роля. Не е сложно да я играеш, просто трябва да бъдеш такъв, какъвто искат да те виждат учителите, началниците и командирите.
Правилните хора губят пред онези, които са щастливи, а значи по-енергични и по-живи. Животът не преподава правила, преподава това, че времето лети, камъните не мърдат, а ти се променяш.
Детето е генератор на бъдещето и вие сте първата му стъпка, неговата батерия, монтажния му цех, така че му спестете тежките детайли заради излишните и измислени задължения.
Преподавам на студенти вече петнадесет години, което не е много, но виждам децата в тези зрели и възрастни хора, родителите им и виждам, че обучението по дизайн, което са избрали, е добър маркер за вътрешната свобода. Дизайнът е умение да мислим чрез възможното. Тук не е достатъчно да бъдеш отличник, хубаво е да си Незнайко, хулиган и да проваляш тестовете си, за да намериш нещо ново. Виждам възрастни хора, дори някои от преподавателите, на които като малки им е имплантирано “бъди правилен”, не им е разрешавано да местят мебелите в стаята си така, както им се иска и са били длъжни “да си изядат попарата”.
Децата нямат нужда да усвояват свободата, тя е естественият им начин на мислене.
Разрешете на детето и му помогнете да си размести мебелите в стаята по начин, който иска и в бъдеще то ще промени света и ще стане част от великите размествания на идеи и правила.
Покажете му, че и вие грешите, че не умеете много, но се справяте и че през цялото време се учите за свое удоволствие.
Заведете детето си на работа и му покажете своя свят, работното си място, колегите си. Ако в компанията ви това е невъзможно – напуснете, защото там сте сред пустош и безсмислица.
Влезте в света на детето, седнете на пода в стаята му и го разпитайте за рисунките му, за историите му, за приятелите. Легнете на пода, гледайте тавана и си говорете. Ако детето е вече над двадесет – попътувайте, намерете поляна и заедно легнете в тревата, за да помълчите, гледайки небето. Това небе сега е ваше завинаги, нали си го поделихте.
Престанете да натяквате на детето успехите си. Ако сте дизайнер, не го учете да рисува. Не го учете на музика, ако сте музикант. Все още не е ясно, кое е по-добре за сина или дъщеря ви – щедрите възможности да стане като вас или единствения шанс да стане себе си. Щастието е в ръцете на онези, които вършат любимата си работа, а не на онези, които се мъкнат на тренировка, която ненавиждат. Животът е пълен с обстоятелства, където побеждават не шампионите, не отличниците и онези, стискали зъби, а щастливите неудачници, пълни с надежда и планове да преобърнат очакванията на обкръжението.
Научете детето да обича. Разкажете му за своята любов, как срещнахте баща му, кога за първи път видяхте майка му. Разкажете му, че в любовта понякога боли, че е добре да се научи да прощава, да обича въпреки болката – само това ни позволява да не се пречупим в този живот и да не потрошим костите на крехките ни чувства.
Позволете на детето да излезе навън с кутия тебешири и да ги раздаде на другите деца. Нека рисуват на асфалта, да пишат, а вие отдалеч, от една друга планета от вселената на възрастните ще гледате как малката ви рожба става себе си. Себе си без вас – но с вас, които стоите настрана. Така то ще изживее щастливия си живот, понякога поглеждайки небето и спомняйки си тебеширите, масата, която е местило из стаята си, как е лежало на пода с баща си и си е представяло онова, което е сегашния му живот – вашия общ свят.
Не учете детето да бъде гений, не бързайте със знанията, не го учете на пет езика. Наблюдавайте отстрани как то гледа книгите от горния рафт, но не му помагайте, нека само ги стигне. Най-важното е такива рафтове да има в изобилие.
Научете го да не бъде отличник, да не бъде пръв, да не бъде победител, а да бъде себе си.
Дмитрий Карпов, дизайнер, преподавател
Превод: zenom.pro
