Да видим какво ще каже Умберто Еко по въпроса 
Най-добре е да имате подръка основния си извор. Това не е трудно, когато става въпрос за класически автор, чиито книги са издадени критично 
или за модерен автор, чиито книги се намират в продажба. Да купите подобна книга, означава да направите една повече от необходима инвестиция 
. Във вашата книга може спокойно да подчертавате, използвайки дори различни цветове 
. Ще видим по-долу каква е ползата от това.
Подчертаванията персонализират книгата. Очертават следите на вашите интереси 
. Позволяват ви да се върнете към тази книга и след много време, разпознавайки от пръв поглед това, което ви е направило впечатление. Все пак трябва да подчертавате, следвайки някакъв критерий. Тези, които подчертават всичко — все едно не подчертават нищо 
. В същото време може да се окаже, че на една и съща страница се намират неща, които ви интересуват от различни гледни точки 
. Ето в такива случаи ще подчертавате с различни цветове.
Използвайте цветовете, най-добре с тънко пишещи флумастери. Нека всеки цвят да отговаря на дадена тема: същите цветове, които ще ползвате в плана и в картотеките си 
. Така в момента на съставяне на дипломната работа ще знаете, че например червеното 
отговаря на глава първа, а зеленото 
на глава втора.
Нека на всеки цвят да отговаря по едно съкращение (или пък ползвайте само съкращения). Ако се върнем към примера за вероятните светове в научната фантастика, ще кажем, че с ГВ сме отбелязали „гънките на времето“ (
— сюжетни или концептуални елементи, които нарушават линейността на времето), а с Н — „несъответствията между алтернативните светове“. Ако разглеждате няколко автора, измислете си съкращение за всеки от тях 
.
Използвайте съкращения, за да определите значението на подчертаната информация. Знакът NB, поставен в полета, ви подсказва веднага, че пасажът е много важен 
и в такъв случай няма нужда да подчертавате всичките редове. ЦИТ ще означава, че определен пасаж трябва да бъде цитиран изцяло, а ЦИТ/ГВ, че въпросният пасаж пасва идеално като обяснение на въпроса за „гънките на времето“.
Означавайте местата, на които ще се върнете по-късно. При първия прочит някои пасажи може и да не ви станат ясни 
. Така че може да поставите в полета едно голямо В (да се види) и да се върнете към проблема, след като сте си поизяснили идеите.
Кога не трябва да се подчертава? Разбира се, когато книгата не е ваша или пък става въпрос за рядко издание 
. В подобни случаи може да си фотокопирате интересуващите ви страници и да подчертавате в тях. Или си направете тетрадка 
, в която да вписвате важните пасажи и техните коментари. Или си направете картотека и за изворите от първа ръка, но пък това е много трудно и наистина би ви се наложило да фиширате страница по страница. Става, ако пишете върху „Le grand Meaulnes“ — една много тънка книжка 
. Но ако пишете върху „Наука за логиката“ на Хегел? Или трябва да фиширате изданието от XVII век на „Аристотелев далекоглед“ на Тезауро? Не би ви помогнало нищо друго, освен фотокопирането или тетрадката за пасажи, също изписана цветно и с поставени в нея съкращения.
Прибавяйте и разделители към страниците, в които сте подчертавали, нанасяйки върху стърчащия им край съкращение и цвят.
Внимавайте с фотокопирането! Фотокопията са необходим работен инструмент, било за да имате под ръка прочетеното в библиотеката, било за да си занесете вкъщи това, което още не сте чели . Но внимавайте, защото човек мъкне вкъщи стотици страници, успокоява се, че са му на разположение и накрая не ги прочита 
. Затова — веднага щом се сдобиете с копиран текст, прочетете го и си свършете работата с него. Има много неща, които не знам, защото съм успял да си фотокопирам даден текст и в резултат съм се успокоил, все едно че съм го чел. Ако книгата е ваша и няма антикварна стойност, не се колебайте да подчертавате в нея. Не вярвайте на тези, които казват, че книгите трябва да се почитат, като не се подчертава в тях 
. Почитта към книгите се изразява чрез използването им , а не като ги оставите да събират прах. Пък и да ги продадете на старо, няма да спечелите нищо, тъй че си заслужава наистина да сте ги използвали.
Помислете върху всичко това, преди да си изберете тема на дипломната работа. Ако тя изисква от вас да четете книги с хиляди страници , които не можете да фотокопирате и нямате време да си преписвате пасажи от тях в цял куп тетрадки, по-добре си изберете друга тема.
От книгата на Умберто Еко „Как се пише дипломна работа“
⸻
В откъса по-горе виждате колко важно е активното четене с:
– визуална ориентация в текста;
– структурирано възприемане на информация;
– ангажиране на дългосрочната памет чрез активни действия .
В тренинга по скоростно четене усвояваме:
– по-бързо четене с по-добро разбиране;
– „умно“ четене, а не безразборно гледане в текста;
– как да работим с текста, така че да го разберем и запомним; Не оставяйте купищата книги да ви стресират!
