Въздействието на художествената литература върху хората е многостранно. Тя дава познание за действителността, разширява умствения кръгозор на читател от всякаква възраста, дава емоционален опит, надхвърлящ този, който човек би могъл да придобие през целия си живот, формира художествен вкус, доставя естетическа наслада, което заема голямо място в живота на съвременния човек и е една от неговите потребности. Но най-главната, основна функция на художествената литература е формирането у хората на дълбоки и устойчиви обобщени „теоретични“ чувства, подтикващи ги да осмислят и да изкристализират своя мироглед, да определят този мироглед и да го превърнат в действаща сила, насочваща поведението ни като личност.
Съществуват три основни форми на такова въздействие на художествената литература върху хората.
Преобладаваща форма – наслояване на емоционално-волеви импулси от различните прочетени книги. Тези импулси се сумират в едно крайно въздействие, но самият читател не може да посочи как именно му е повлияла тази или онзи книга. От изследвани 1200 възрастни читатели, повечето споделят, че художествената литература е изиграла съществена роля в тяхното духовно развитие, макар да не могат да откроят определени книги. Мнозинството говори за едно общо влияние на книгите върху тях.
Така, Арнолд К. (24 години, с висше образование) казва, че „четенето на художествена литература му помага да разбира хората, дава му естетическа наслада, нови знания, увлича го“.
Серафима П. (34 години, средно образование) казва: „Когато чета за нещо лошо, го осъждам, а интересното го запомням. В почти всяка книга има нещо, което да ми липсва.“
Студентката Тамара Х. пише: „Има много книги, които изиграха важна роля в духовно ми израстване, те ме зовяха към далечното бъдеще, имаха голяма роля в личния ми живот и промениха отношението ми към хората и към себе си.“ При втората форма, на определени етапи от развитието на личността, въздействието на прочетените книги може все още да не се слива, да не е съобразено с житейския опит и да взаимодейства с него като определена духовна сила, определяща личните нагласи и отношение към живота.
Това много ярко е описано от М. Горки: „Често му разказвам различни истории, които съм прочел в книгите; всички те са преплетени една в друга, споени в мен в една предълга история на един неспокоен, красив живот, наситен с огнени страсти, пълен с безумни подвизи, пурпурно благородство, приказни успехи, дуели и смърт, благородни думи и подли деяния. Рокамбол приемаше у мен рицарските черти на Ла-Мол, Анибал, Колон, Луи XI… Без да ми пречи да виждам действителността такава, каквато е, без да охлажда желанието ми да разбирам живите хора, този книжен хаос ме покриваше с прозрачен, но непроницаем облак от множество заразна мръсотия, от убийствената отрова на живота.
…
Героите на Дюма надъхваха желанието ми да се посветя на някакво важно, велико дело.
…
Мъчеше ме противоречието между книгите, на които практически вярвах непоколебимо, и живота, с който вече бях достатъчно запознат. Осъзнавах, че поумнявам… Те (книгите. — бел. на автора) ми показваха друг живот — живота на големи чувства и желания, които водят хората към подвизи и престъпления. Виждах, че хората, които ме заобикалят, не са способни на подвизи и престъпления, те живеят някъде встрани от всичко, за което се пише в книги. Не искам да живея такъв живот… Съвсем съм наясно, че не го искам…“Последната, по-рядко срещана форма на влияние на художествената литература се състои в това, че гороят от някакво определено произведение, формира идеала и основните личностни нагласи на читателя. Този герой кондензира неговия житейски опит и мироглед. Благодарение на това образът му вътре в човека, се превръща в особена нравствена сила, която определя оценки му за собственото му поведение, особено за отговорните постъпки и решения. Обикновено читателите говорят за такива герои като за жив човек, приятел и съветник, като мярка за своето поведение и мисли. Въздействието на такъв герой може да продължи много дълго, понякога през целия живот.
От книгата „Психология на възприятието на художествената литература“ от О. Никифорова
⸻
Художествената литература не просто разказва истории. Тя формира характери, изгражда мироглед и ни свързва с най-дълбоките човешки преживявания.
Колкото повече четем, толкова по-добре разбираме себе си и света. Но…
Кога за последно имахте време да прочетеш всичко, което искате?
Ако горите от желание да четете повече, по-бързо и с по-дълбоко разбиране, потърсете идното обучение по “Скоростно четене” в графика на сайта.
