Има хора, които много усърдно се занимават с четене, но това допринася малко за успеха им в знанието. Те намират удоволствие в четените разкази и може би дори са способни да ги преразкажат, но във всичко, което четат, те не виждат нищо освен един занимателен разказ; те не размишляват над това, което четат, не си правят изводи от прочетеното, те много малко се обогатяват от цялата тази маса частни факти, които или преминават през техния разум, или се натрупват в него. При този процес на постоянно четене и натъпкване на главата с факти, мисълта им дреме, тъй като те нищо не преработват, това не им дава нищо, освен купчина сурови материали. Ако паметта им добре задържа възприетото, може да се каже, че те притежават материал за знание, но последният, подобно на строителен материал, не носи никаква полза, ако не му се намери приложение, а бъде оставено да лежи като безпорядъчна купчина.
Противоположност на тях представлява друга категория хора, които не получават полза от фактическия материал поради съвсем противоположен начин на работа с него. Те са склонни да правят общи изводи и да изграждат аксиоми на базата на всеки частен факт, с който се сблъскват. Те извличат също толкова малко истинска полза от историята, колкото и първите. Нещо повече, отличавайки се с прибързан и деятелен дух, те получават от нея повече вреда [отколкото първите], защото когато мисленето на човека се ръководи от грешно правило, това е по-лошо, отколкото ако то се справя без никакви правила; заблуждението носи на деятелния човек много повече вреда, отколкото невежеството на бавния и вял.
По-добре, изглежда, постъпват тези, които, без да се присъединяват към тези две крайности, понякога възприемат материала и полезните указания, състоящи се от единични факти, задържат ги в ума си, след което ги съдят на базата на това, което ще намерят в други истории в потвърждение или опровержение на своите несъвършени изводи. Бидейки оправдани от достатъчна и внимателна индукция от частни факти, тези изводи могат да бъдат установени като правила, годни да се опрем на тях. Този, който не обмисля по този начин прочетеното, само натоварва ума си със суматошни разкази, годни да развличат другите в зимните вечери; този, който издига всеки факт в принцип, ще страда от изобилие от противоречиви изводи, способни само да го объркат и да го подведат, когато ги съпостави помежду си, или да го въведат в заблуждение, ако се поддаде на влиянието на този от тях, който му харесва повече, поради новост или някакъв друг каприз.
Джон Лок (1632-1704) английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението. Трудовете му повлияват Волтер и Жан-Жак Русо, водачите на Американската революция, намирайки отражение в Декларацията за независимост.
