От опит знаем, че някои шрифтове се четат по-лесно от другите. Независимо от типографското качество на оформлението и печата, едни шрифтове са по-удобни за възприемане, а други – не. Този факт винаги е привличал учените от типографията, прекарали десетки години в изследвания, насочени към изучаването на четимостта (readability). Целта на тези изследвания е да се установи кое увеличава степента на четимост и кои шрифтове се четат по-лесно.
Изследванията на четимостта са с лоша слава, тъй като често водят до смътни и противоречиви заключения. Понякога дори поставят под съмнение общоприетите истини. Например, дълго време се е смятало, че серифните шрифтове се четат по-лесно от безсерифните (сериф е малката завършваща линия в края на гредата на буквения знак). Оказва се, че изследванията никак не потвърждават това. Правите шрифтове, пък дълго време са се считали за по-четими от курсивните. В едно изследване дори се твърди, че тяхната разпознаваемост е с три процента по-висока.
По-щателните проучвания разрушават този стереотип. Така, при сравняване на скоростите на четене на текстове, написани с прави шрифтове и Fraktur, или готически шрифт (black-letter), който е бил популярен в Германия до Втората световна война. Всички смятат, че причината за по-бавното четене на готическия шрифт се състои в това, че щрихите там са много сходни и са разположени толкова близо един до друг, че на читателя му е необходимо доста време, за да разпознае буквите. Което не е вярно! Изследванията установяват, че скоростта на четене на Fraktur от читатели, свикнали да четат Fraktur, не се различава от скоростта на четене на серифните шрифтовете от тези, които са по-свикнали да четат текст, набран със серифен шрифт.
По този начин, ако се изключи лошият дизайн и лошото оформление, няма съмнение, че най-четимите шрифтове са тези, които са най-привичните за читателя. (Разбира се, това заключение се отнася само за наборни, а не за акцидентни (бел. прев. видове украсни и художествено-декоративни шрифтове с по-сложна графична структура, разновидност на утвърдените във времето наборни такива) или декоративни шрифтове. Ясно е, че преувеличените елементи и изкривените пропорции на двата последни класа шрифтове затрудняват четенето, независимо от това колко са привични.)
Резултатите от изследванията не означават, че стереотипните представи за по-лошата четимост на гротескните и курсивните шрифтове са неверни. Тази илюзия се превръща в истина от популярния дизайн и масовата типографска практика, когато и за книги, и за списания, и за вестници се използват изключително правите серифни шрифтове. Естествено, свиквайки с тях, читателите започват да ги възприемат по-добре.
Повечето читатели не забелязват нито шрифта, нито буквите. Просто възприемат думите. Чете се текстът, никой няма да се сети да се наслаждава на красотата на композицията.
Изследванията показват, че човек, който дъвче дъвка, чете по-бавно от останалите, защото скоростта на четене се определя от скоростта на дъвчене. Шрифтът за читателя е своеобразен метроном (в случай, че е спрял да дъвче) – той ускорява или забавя процеса на четене дори по начина по който е представен на страницата. Несполучливото оформление пречи на четенето също толкова, колкото и лошият почерк.
Разпознаваемостта (legibility) и четимостта (readability) са термини, които обикновено се използват в света на шрифтовете. Разпознаваемостта определя възможността за читателя лесно да разпознава отделни букви и думи. (Ние никога не четем, разпознавайки буква по буква, а възприемаме наведнъж цялата дума или фраза.) Четимостта определя лекотата и комфорта, с които текстът се възприема и разбира. Текст, който притежава добра четимост, трябва да бъде и лесно разпознаваем, но само разпознаваемостта не прави текста по-четим. Когато шрифтът се възприема лесно, тогава книгата се прелиства дълго и с желание, а лошо набраният текст изморява читателя и го отблъсква.
За разпознаваемостта и четимостта голямо значение имат и елементите от дизайна: форматът на печатната страница, кегелът на шрифта и ширината на колоната. Понякога отваряме книгата, откриваме огромни сиви блокове от малки, плътно събрани букви – и си мислим: „Това не искам да го чета“. Трудно е да се каже дали вината е в разпознаваемостта или четимостта. За издания с меки корици, които дублират книги с твърди корици, такива проблеми не са рядкост, тъй като поради икономията на средства, издателите просто фотографски намаляват съдържанието на страниците с по-голям формат и го пренасят върху страници с по-малък формат.
В крайна сметка, най-лошият наборен шрифт сам по себе си не може да бъде труден или въобще непригоден за четене – всичко се дължи на небрежното оформление.
От книгата на James Felici “The Complete Manual of Typography: A Guide to Setting Perfect Type”
