Психологът Джеймс Хилман смята, че онези, които като малки или са чели, или са им чели много приказки, „се намират в по-добра форма и перспективите им са по-благоприятни, отколкото за тези, на които тепърва им предстои да се запознаят с приказките… Ранното запознаване с живота винаги носи перспективи“.
Според Хилман тези първи преживявания чрез четенето се превръщат в „нещо, в което може да се навлезе и изживее, в начин, чрез който душата може да намери своето място в живота“.
James Hillman, A Note on Story, in Children’s Literature: The Great Excluded, Vol. 3, ed. Francelia Butler, Bennett Brockman (Philadelphia, 1974).
