1. Хората имаме само два избора – да учим бързо или да учим бавно. Опцията „да се учим“ просто не съществува.
2. Щом осъзнаете, че смисълът=растеж=учене, вече започвате съзнателно да търсите начини да учите по-бързо.
3. Ако смятате, че всичко горенаписано е пълна глупост, която не заслужава вниманието ви, това само означава, че сте решили да се учите по-бавно.
4. Всеки път, когато се отвръщате от непривичното знание, когато смятате себе си за най-умен, това единствено означава, че сте избрали да се учите по-бавно. Дори и да не го осъзнавате.
5. Да се учиш по-бързо означава по-често да влизаш в ситуации, в които на пръв поглед няма изход.
6. Всъщност, въпросът е: от какво се учите да изпитвате удоволствие – от пълната яснота, подредеността и предсказуемостта, или от процеса на търсене на ред в хаоса.
7. Щом се научите да изпитвате удоволствие от търсенето на предсказуемост в неопределеността, постепенно започвате да разбирате, че колкото повече хаос има, толкова повече има и удоволствие.
8. След като е така, постепенно преминавате от търсене на ред към търсене на хаос и накрая, на следващата стъпка, към създаване на хоас.
9. Разбира се, веднага щом породите хаос, незабавно ще създадете смисъл на живота на други милиони същества, които все още пребивават в стадий любов към реда.
10. Хаосът, умножен от вашите усилия, създава за тях дискомфорт, принуждавайки ги да бягат от него в посока зоната на реда, да търсят. По този начин, постепенно ги приучавате да изпитват удоволствие от процеса на търсене на ред, т.е. те преминават през стадия, в който вие сте били по-рано.
11. Започвате да разбирате, че нито редът, нито хаосът съществуват, а е наличен само избрания от вас начин на възприемане на реалността, обусловен отново от избрания от вас начин на получаване на удоволствие.
12. Редът дава наслада от спокойствие, стабилност и предсказуемост, но с него бързо се свиква, а предписаността започва да дразни и тогава жадувате за свобода, която може да бъде получена само в хаоса.
13. Затова точките на хаоса, така наречените горещи точки, войни и размирици никога няма да спрат, защото те са скритият стремеж на човека към свобода на действията извън условностите.
14. Затова игрите, където има насилие и препятствия са толкова популярни.
15. Най-глупавото, което можем да направим е да игнорираме природата ни и да се опитваме да се борим с демоните на нашата душа, защото няма демони, а само сили, на които не позволяваме да действат свободно.
16. Конфликтът възниква от съпротивата срещу силата. Но когато няма съпротивление, потокът тече свободно, няма нито сила, нито демон, нито добро, нито зло.
17. Колкото повече стени изграждаме, толкова повече натрупваме ярост, която се освобождава под формата на деструктивни изблици. Форматът на конфликта обаче се променя и преминава във виртуалния свят, което вече наблюдаваме.
18. За да останем в обичайния свят в рамките на приличието, ще трябва все повече да убиваме във виртуалния. Нашите емоции и страсти не се интересуват в кой свят реално действаме.
19. Усещанията винаги са истински.
Text: Alex Krol
Design: Anthony Clarkson
Превод: zenom.pro
