Съвременната наука доказва, че нервните клетки на човек запазват способността си да се възстановяват и това се случва на всякаква възраст. За това съобщава професор д-р Г. Хютер, от Университета в Гьотинген, Германия. Неговият доклад предизвиква голям резонанс на последния Световен конгрес на психиатрите.
Потенциалът на мозъка да променя клетъчни структури под външни влияния (конкретни поведения) се нарича невропластичност.
Стресът намалява този потенциал и учените го посочват като главен разрушител на нервните тъкани, а ако човек е в хармония със самия себе си – този потенциал нараства. Професорът разказва за експеримент, в хода на който се водели многогодишни наблюдения върху канадски монахини, чиято възраст надвишавала 100 години. Те редовно били изследвани с помощта на магнитно-резонансна томография (МРТ). Изследванията показали присъствието в мозъка на тези жени признаци на невродегенеративни заболявания, характерни за болестите Алцхаймер и Паркинсон, но без никакви клинични прояви на старческо слабоумие. Изследователите стигнали до извода, че „причината монахините столетнички да съхранят потенциала на възстановяване на мозъчните си структури се крие в съгласуваността между очакванията и реалността, устойчивата картина на света и активна дейна позиция – те се молят, за да направят света едно по-добро място.
„Ние разбрахме – казва професор Хютер, – че има четири фактора, които способстват за запазването на възстановителния потенциал на нервните клетки – това е съвпадение между мечтите и реалността; способността да се организира собствения живот (човек да е активен организатор на случващото се с него, а не да е пасивна жертва на обстоятелствата); разбирането на смисъла на живота и здравината на социалните връзки – добри отношения с повече хора“. Така или иначе всичко това е било и остава цел на психотерапията. „Но сега ние разбираме, че тези процеси се реализират и на клетъчно ниво”, – добавя Хютер.
Професор Хютер е сигурен, че за същото говори и експеримент, проведен във Физико-техническия институт „Иофе”, Санкт-Петербург, Русия, в който е било доказано, че „колкото по-продуктивен е ученият, толкова по-дълго живее”.
„Възстановяването на нервната тъкан и нейната проводимост се случва на всякаква възраст, а не само в детска, но в различна степен. Процесът е по-интензивен, ако сте на 20 и по-бавен, ако сте на 70!” – съобщава професор Хютер.
Малките деца се учат бързо, защото те правят от 50 до 100 открития всеки ден. В периода на училищната възраст възторгът от получаване на нови знания угасва, заради процеса на принуждаване. Дори и да сте на 85 години, както и на всяка друга възраст, способността към обучение не е въпрос на технически възможности на мозъка, а е въпрос на вкус към живота.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: СПОСОБНОСТТА ЗА УЧЕНЕ – УНИКАЛНА ЗА ЧОВЕКА
Превод: zenom.pro
