В нашата култура е прието да се твърди, че успешният човек е онзи, който няма нужда от други хора. Ако демонстрираме, че имаме нужда от някой, ние показваме слабостта си. Но последните открития на невробиологията доказват, че постоянното изграждане на граници между хората е противоестествено на природата ни.
Новата област на научните изследвания, наричана от Amy Banks (автор на книгата “Wired to Connect: The Surprising Link Between Brain Science and Strong, Healthy Relationships”)
невробиология на отношенията, показва, че в човешкия организъм има някаква вродена система, която се състои от четири основни невронни пътища и ни позволява да поддържаме емоционалната си връзка с другите хора. Освен това, съгласно невробиологията на отношенията, изолацията от хората се отразява отрицателно върху невронните пътища. В края на краищата настъпва каскада от неврологични реакции, което може да повлече след себе си хронично раздразнение и гняв, депресия, зависимости и хронични соматични заболявания. Човешкият мозък е устроен така, че да функционира в рамките на топли човешки взаимоотношения.
Отношенията ни влияят на структурата на мозъка. Ако винаги се опитваме да игнорираме влиянието на другите върху живота ни, е време да преразгледаме позицията си, вземайки предвид този факт.
Изследването на Amy Banks ще е полезно за онези, които искат да решат личните си проблеми в изграждането на отношения с другите, било то семейството, колегите или приятелите. Тя вече 15 години работи с пациентите си по програмата C.A.R.E., в която отчита четири важни аспекта на здравите отношения:
– „С” е спокойствието (calm) – доколко се чувстваме спокойни в обкръжението на хората. Отговорен за това е блуждаещият нерв.
– „А” е приемането (Accepted) – дали ни приемат хората, чувстваме ли се част от групата; това зависи от предната част на цингуларната гънка – cortex cingularis anterior от лат. (anterior cingulate cortex (ACC) от англ.), на главния мозък.
– „R” е резонансът (resonate) – как резонираме с вътрешния им свят; този аспект зависи от работата на огледалните неврони.
– „Е” – енергията (energize) – как тези контакти ни зареждат с енергия. Последното се осигурява от допаминовата система за възнаграждение. Точно така, здравите отношения са естествен допинг, който ни помага активно да живеем, да учим и да работим.
Ако допаминовата ни система за възнаграждение не е свързана със здрави междуличностни взаимоотношения, мозъкът ще търси други начини да получи удоволствие, а значи и други начини да стимулира допаминовата си система. Тези „други начини” са ни добре известни: преяждане, злоупотреба с алкохол и наркотици, компулсивен секс, шопинг, рискови дейности, хазартни игри.Виждаме, че неумението да изградим отношения с хората може да доведе до деструктивно поведение. А какво са здрави междуличностни взаимоотношения според автора? Всичко е доста просто: това са отношения, които ни дават енергия за развитие.
Информацията може да бъде изключително полезна за родителите и учителите.
Често проблемите в общуването в училище остават извън уроците и значението на добрите отношения в класа за успеха на всеки ученик явно е недооценено. Почти всеки учител се е сблъсквал в практиката си с деца, на които такива качества като безотговорност, агресия, резервираност/затвореност, са им пречили да бъдат успешни. Възможно е тези деца просто да не умеят да градят отношения? Или цели класове, които упорито мълчат по време на семинари и по никакъв начин не се включват в увлекателните педагогически подходи. Възможно е учениците да не чувстват отношенията помежду си или с вас достатъчно безопасни?
С една дума, работата над междуличностните отношения може да бъде необходима крачка за решението на много задачи.
Трите правила за развитие на мозъка
Съществуват определени правила, по които мозъкът се променя и които можем да използваме за решението на проблемите по възобновяването на невронните пътища на C.A.R.E. и по укрепването на отношенията ни с другите хора.
Правило №1. Използвай или ще изгубиш
Редица открития за мозъка, направени на границата на 20-21 век, водят до появата на метод за лечение на разстройства, който позволява изграждането на нови невронни пътища. Този метод има все по-голямо разпространение, особено в рехабилитационните центрове и кабинетите на рехабилитаторите.
Ако невронните ви пътища, отговарящи за комуникациите, не работят така, както ви се иска – можете да ги промените.
През 1997 година става преломно събитие. Тогава изследването на шведския невробиолог Питър Ериксон доказва, че мозъкът на възрастния човек може да произвежда нови неврони. До този момент се е считало, че мозъкът на възрастния е като косата на оплешивелия череп: макар че загубата на неврони с остаряването да е напълно естествен процес, това не е задължително симптом на някакво заболяване, но за възстановяване и дума не може да става. Откритието на Ериксон оказва силно въздейстие, но най-важното е, че то дава тласък за развитието на абсолютно нова област в изследванията – невропластичността.
Мозъкът не е неизменяема величина. Той е много по-универсален и еластичен отколкото можехме да предположим. И по-жив.
Невронните пътища постоянно реагират на околната среда. При многократна стимулация от страна на един или друг дразнител, невронните пътища стават все по-силни. Произвежда се повече миелин, което ускорява минаването на електрическите импулси по целия път, а също така се образуват повече разклонения, което прави пътя по-широк.
(Ако погледнем с микроскоп, ще видим че пътищат с добра проводимост на импулсите имат много разклонения, което напомня на рошавата прическа на Айнщайн.)
Освен това, невронните пътища се конкурират един с друг, затова, когато все по-често и по-често използваме някой определен път, другите пътища се разпадат. В резултат остават по-малко алтернативни невронни пътища за предаването на електрическите импулси. Вместо да се разсейват по няколко по-малки пътечки, по-голямото количество импулси се предава по невронните пътища с добра проходимост.Невропластичността ни позволява да образуваме нови невронни връзки през целия ни живот, което означава, че запазваме способността си да променяме привичното си поведение.
В случай, че невроните не се стимулират достъчно дълго време и мозъкът ни не чувства потребност от използването им, те могат да отслабнат.
Ако погледнем мозъка на човек, който е престанал да използва някоя част от тялото си поради ампутация или парализа, ще видим, че на „картата” на мозъка му отсъстват пътищата, които водят до тази част на тялото. Обаче зоната, където преди са преминавали тези пътища не е запустяла, а е запълнена с други минаващи наблизо пътища, използващи освободения участък от мозъка.
Специалистите по рехабилитация се придържат към правилото „използвай или ще изгубиш” в новите протоколи за лечението на инсулт. Вместо просто да учат пациента как да компенсира загубените функции, лекарите стимулират невронните пътища към парализираната част, като отново и отново я разработват.
Правилото „използвай или ще изгубиш” работи и в случаите, когато отношенията между хората се подчиняват на определена схема. Можем да видим подобен модел на поведение например при женена двойка, в която съпрузите вече са забравили как да обсъждат проблемите си без упреци и язвителни забележки: за времето на брака им невронните пътища за тези навици са се загубили.
Същото се случва, когато една жена излиза на срещи изключително с мъже, които имат проблем с алкохола. Най-вероятно, тук става дума за психологически проблем, възможно е родителите на жената да са имали подобни пристрастия, но неврологичният фактор също присъства. Невронните пътища, формирани в мозъка на тази жена още в детството й, са довели до създаването на модел, в който важните отношения се асоциират с алкохол. Придържайки се към този модел вече в зряла възраст, тя разработва своего рода неврологичен коловоз, като отново и отново се спира на същите предпочитания и избира същите линии на поведение до момента, в който алтернативните пътища не отслабнат заради неизползването им.
Действието на правилото „използвай или ще изгубиш” се наблюдава и в случаите, когато някой предприема нещо ново, което на пръв поглед ни се струва нехарактерно за човека. Спокойният човек се премества да живее в голям град, за да стане по-смел, егоистът преживява тежко изпитание и развива емпатия.
Промяната в обстоятелствата води до промяна в невронните пътища.
Правило №2. Неврони, които се задействат едновременно, формират устойчиви връзки
Подобно на хората, невроните стават все по-силни, ако се обединяват в групи. Когато невроните, разположени един до друг, многократно се възбуждат по едно и също време, впоследствие те установяват връзки помежду си и образуват фрагмент от невронна мрежа или невронен път.
Невронът се състои от ядро, аксони и дендрити. Аксоните изпращат, а дендритите приемат сигналите от другите неврони. Аксоните и дендритите от различните неврони сякаш протягат ръка един към друг. (Това „ръкостискане” се случва на място, наречено синапс, където невромедиаторите отделят химически агенти, които преминават от един неврон към друг.)
В несформираната нервна система такова държане за ръцете изглежда доста просто. Представете си, че неврон А държи за ръката неврон Б, който държи за ръката неврон В, подобно на хоро.Обаче благодарение на стимулацията, с течение на времето в невроните се сформират все повече аксони и дендрити, които протягат ръце към много други неврони, образувайки сложни невронни мрежи.
ДНК-то на различните неврони отчасти обуславя направлението на невронните пътища и също степента на сложност. Интересното е, че новата област от науката, наречена епигенетика, казва, че експресията на ДНК-то в значителна степен зависи от стимулацията от външната среда, която невроните получават.
Но ако оставим ДНК-то настрана, нашите неврони и невронни пътища се сформират и под непосредственото влияние на външните тригерни фактори.
Например, да вземем пътя, който тръгва от двигателната зона на кората на главния мозък и стига до указателния пръст на дясната ръка. Всеки от нас има този път по рождение. Детето, което се учи да свири на пиано, многократно стимулира този път, по този начин го усилва и в него се образуват повече аксони и дендрити, вследствие на правилото „използвай или ще изгубиш” в действие.
Обаче всички тези аксони и дендрити не се намират без работа. Те установяват връзки и „се държат за ръцете” с други неврони; ако говорим на езика на невробиолозите, те вербуват неврони от други нервни пътища. На томограмите на главния мозък на практикуващи пианисти можем да видим, че невронните пътища водещи до пръстите им са силно взаимосвързани, а аксоните и дендритите на релевантните неврони са толкова тясно преплетени, че цялата ръка действа като едно цяло, а не като пет отделни пръста, предкитка и китка.
Тази взаимовръзка е обусловена от многократната едновременна стимулация на различните части на ръката. С времето невронната мрежа на ръката ще включи още други неврони към изражданите пътища. Самите неврони също леко ще се увеличат, тъй като ще им се появят много израстъци, само че ръстът на плътността на невронния път ще се определя и от това, дали този път намира все повече нови приятели, които да се присъединят и станат част от дадената невронна мрежа.
Ако такъв невронен път бъде използван достатъчно често, той ще заема по-малко физическо пространство в главния мозък. Причинета за това не е, че той се смалява, а в това, че той става по-подреден и ефективен, подобно на едно отпуснато тяло, което изглежда по-стройно и стегнато, когато става по-силно.
Второто правило за изменение на мозъка е: едновременното възбужданите неврони формират устойчиви връзки.
Правило №3. Повторение, повторение, допамин
Хората, страдащи от посттравматични стресови разстройства (ПТСР), имат нарушения в химията на мозъка и стават раздразнителни и болезнено реагиращи.
В процеса на груповата терапия, разработена за жени, подложени на насилие, клиничният психолог от Пенсилванския университет Една Фоа получава резултати над средното в сравнение с други психотерапевти, практикуващи групова терапия.
Колегите на Една я наричали „особена жена”. Най-вероятно те са имали предвид дружелюбния й стил на общуване с пациентките, който забележимо се различавал от страндартното безпристрастно използване на лечебните протоколи. В началото никой не предполагал, че именно отношенията й с пациентите и на свой ред отношенията помежду им е факторът, който осигурил успех на изследванията и методите на лечение на Една. Химията на здравите взаимоотношения повишава способността ни да променяме старите си поведенчески модели.Промените са една от формите на обучение, а обучението на микроскопско ниво е създаването на нови неврони. Освен това формираме нови синаптични връзки когато учим, а аксоните и дендритите установяват връзки с други неврони. Като резултат структурата на мозъка се променя.
Такива неврологични изменения са практически невъзможни, когато хората са разединени.
Изолацията е стресово състояние за мозъка и организма ни като цяло, особено ако чувстваме, че сме отхвърлени или осъждани. Организмът тълкува даденото състояние като опасност и ни подготвя към търсенето на отговор на въпроса: „Как да преживея следващите няколко часа?”
Когато нашата симпатикова нервна система превключва на по-висока скорост, в кръвта ни се изхвърля адреналин, който насочва енергията към големите мускули на ръцете и краката и помага на сърцето и белия ни дроб да получат повече кислород, стимулирайки реакцията „бой или бягство”. В подобни случаи нашият организъм не проявява интерес и няма налична енергия за създаването на нови синаптични връзки, осигуряващи процес на обучение, тъй като е зает с оцеляването ни.
Когато поддържате здрави отношения с обкръжаващите, вашето физиологическо състояние е стабилно, а способността за обучение се засилва.
Все пак няма да ни попречи малко „добър стрес”, за да активираме нервната система и да предизвикаме прилив на енергия (помислете си как опитният треньор ви притиска, за да може да се раздадете максимално).
Въпреки това, няма да можем да сформираме нови синаптични връзки, ако не се чувстваме в безопасна среда.
Здравите отношения способстват отделянето на ред химически вещества, които облекчават процеса на обучение. Към тях се отнасят:
- серотонин, който успокоява някои части на мозъка
- норадреналин, който в малки количества спомага за фокуса
- окситоцин — особено полезен за формирането на отношения и обучението
В книгата си „The Brain That Changes Itself” Норман Дойдж разказва за теорията, съгласно която окситоцинът влияе на промените в мозъка, отстранявайки ред съществуващи невронни пътища, за да освободи място за нови такива.
И това отново ни връща към отношенията: даденият процес позволява промяната в старите невронни пътища, за да ни подготви към друг живот, в който ще имаме нов партньор или новородено дете.
Дружеските отношения и други топли връзки способстват отделянето на окситоцин, макар и в малки количества. Ако искате мозъкът ви да сформира нов невронен път, можете да ускорите този процес с помощта на окситоцин.
Неврохимическото вещество с най-голяма способност да стимулира промяната в главния мозък е допаминът, който се произвежда в резултат на отношения, помагащи развитието ни. Вече споменахме за допаминовата система на възнаграждение, която е толкова действена, че създава зависимост, ако допаминовите пътища са свързани с лоши навици.
Здравите отношения осигуряват отделянето на допамин в мозъка, което формира силна връзка между онзи вид дейност, която искаме да стимулираме и естествените желания на организма.
Невробиологът Марта Бернс препоръчва на учителите да разглеждат отделянето на допамин в мозъка подобно на бутона „Запази”, защото допаминът, свързан с обучителния процес, прави невронните пътища, отговарящи за усвояването на информацията, по-устойчиви и силни.Здравите отношения с обкръжаващите ни могат да станат ценен актив при опитите ни да се променим. Само че без многократна стимулация на новите невронни пътища те трудно ще бъдат ефективни, защото се конкурират с вече съществуващите нежелани пътища и проблемно поведение.
Именно затова е необходимо да се придържаме към третото правило на промяна на мозъка както по време на терапия, така и в хода на промените без професионална подкрепа: повторение, повторение, допамин.
Превод: zenom.pro
