Рисът е попаднал в капан, което е невероятно болезнено, но рисът няма да издаде нито звук. В дивата природа онези, които викат от болка, ги очаква не помощ, а смърт.
Всяко едно животно чувства болка, но дивите животни, колкото и странно да звучи, не преживяват болката.
За животните виковете, ревовете или писъците от болка не са нещо естествено: болката от това не намалява и няма никакъв еволюционен смисъл в подобно поведение.
Ревът, писъкът и викът от болка при животните има друг смисъл – това е заучено поведение, което е характерно за: 1) някои стадни живот, където е възможна взаимната помощ; 2) за кутретата на болшинството хищници, които се грижат за малките си; 3) практически за всички домашни животни, живущи сред добри хората.
Дивата котка, попаднала в капан, не вика и не страда. Ако лапата й е притисната в капана, котката няма да издаде нито звук, тъй като знае: ако си шумен – ще те изядат преждевременно. Ако в дивата природа възрастното животно си издаде чувствата – било със скимтене, куцукайки, чрез тъжен и мрачен поглед и забавени движения, то знае, че много скоро ще бъде изядено. Нещо повече, сред животинските съобщества има пределно жестоки закони: ако страдаш, твоите съплеменници ще те нахапят до смърт, за да не привличаш повече внимание. И кокошките, и прасетата убиват болните си роднини.
Ако в дивата природа животното е започнало да куца, това означава, че то повече няма никакви сили да не куца. Конят започва да куца само тогава, когато няма повече никакви сили да търпи болката. Кравите също не проявяват страданията си – най-много да скърцат със зъби. Поради тази причина дълго време е битувало убеждението, че животните не чувстват болка. Ако болката се съпровожда и от звуци, то това се случва основно като предупреждение за другарите за това, че някъде се случва нещо лошо и трябва да се търси спасение.Интересно е, че именно сред хищниците малките по-често скимтят от болка. Защо? Възрастните хищници в по-голяма степен, отколкото тревопасните се грижат за малките си деца и децата им започват много бързо да разбират това: ще поскимтя и ще ми помогнат. Вече споменахме, че, ако в капана попаднат рис или вълк, те няма да издадат нито звук, а по-скоро биха си отхапали лапата и ще избягат. Но пък децата им се държат по друг начин: ако в капан попадне малко вълче, то ще скимти, ще вие и ще привлича всякакво внимание. Преживяванията и скимтенето е обръщение за помощ към по-старшите и по-силните.
С течение на времето, през което животните са се приобщавали да живеят заедно с човека, реакцията им на болката ставала по-ярка и разбираема. Те се научили да преживяват болката по начин, разбираем от околните. Всяко пале бързо усвоява урока: ако отчаяно вия, когато стопанинът се опитва да ме накаже – ще си смекча наказанието. И ние знаем: за разлика от мълчаливата дива котка, домашната котка, ако си притисне лапата, вика (страда) така че да се чуе из цялата къща. Защо така? Домашната котка знае, че на нейния сигнал ще дотичат хората, за да я спасят и да й помогнат. Страданието и други подобни преживявания са се появили само там, където има някой, който може да отреагира и да се притече на помощ.
Автори: А. Струкова и Н. Козлов
Превод: zenom.pro
