Има едно чудесно нещо, казва се crab bucket theory, или „теорията на краба”. Кое явление описва тази теория? Крабовете са толкова глупави животни, че, ако някой от тях се намира сам в една кофа, той с лекота ще може да излезе от нея. Но когато кофата е пълна с много такива, а един от тях се опитва „да стане свободен”, т.е. да излезе от кофата, то неговите роднини колективно се закачат за него и го връщат обратно, пречейки на беглеца да осъществи сценария за освобождаването си.
Когато човек спира цигарите, то неговите приятели дружно му говорят неща от рода „няма да ти се получи” и му протягат цигарка – crab bucket. Когато кандидатстваш за второ висше, то колегите ти на глас се учудват за какво ти е притрябвало, че ти и без това се скапваш на работа – crab bucket. Когато собствените ти родители ти казват, че си глупав (неудачник, мързеливец, нямаш таланти за това и онова, нищо няма да стане от теб), да-да, и това е crab bucket.
Манталитетът на краба понякога се разглежда като псевдорационално мислене. Класическата му проява е бойкотирането и неприемането на успешните членове на обществото. Изследователят Jon E. Royeca дава многобройни примери за проявата на дадения манталитет в британската, американската, ирландската, японската, китайската, индийската и сингапурската култури. Забележително е, че в европейската културна традиция съществува аналог на манталитета на краба, който обикновено се илюстрира с израза “кучето на градинаря”, което не яде ябълките, но не остава и другите да ги опитат. Става дума за човек, който пречи на другите да ползват онова, което за него самия няма никаква ценност.
Такава е човешката природа и нищо не можем да направим с това…, освен едно – да сме по-силни от кофата и да се бутаме напред, дори когато сто човека ни дърпат назад.
