До навършването ни на четиригодишна възраст нашият мозък предимно расте. Лекотата, с която учим и траекторията на целия ни живот в значителна степен се предопределят от това какво се случва през тези първи години от живота ни.
От момента на раждането до тригодишна възраст, в нашия мозък всяка секунда се образуват от седемстотин до хиляда допълнителни невронни връзки. Невероятната и много сложна невронна мрежа е онази архитектура на мозъка, която влияе върху функциите му, включително паметта, емоциите, поведението, моториката и, разбира се, речта.
Професор Дана Съскинд дълги години изучава този феномен и пише книгата си „Тридесет милиона думи”, в която разказва за фактите, които оказват влияние на мозъка на детето, в това число родителската реч, стреса, похвалата и други.
Да поговорим за тях.
Своевременното развитие на речта
Езикът е главният стимулатор за развитието на мозъка. Обработката на словесната информация у детето, чието ранно езиково обкръжение не е на ниво, върви по-бавно и по-малко ефективно.
Няма как малкото да се научи да тича, преди да започне да ходи. Невъзможно е да произнесе първата си дума, ако преди това не я е чуло и не я е разбрало. По време на първите три години от живота на детето, родителската реч способства за натрупване на словесния запас и навиците за общуване, като осигурява основата за социалното, емоционалното и когнитивното развитие.
Когато мама и татко говорят за миризмата на памперсите, окраската на цветето или формата на триъгълника, те още от първите дни на детето създават питателна езикова среда, така необходима за формирането на младия мозък.
Постоянните беседи са много важни, но важно е и качеството им.
Представете си мозъка като една касичка. Ако хвърляме в нея само жълти стотинки, тази касичка дори пълна догоре, няма да може да плати нито един етап от обученията, които предстоят на детето ни, камо ли висшето образование. По същия начин, ако детският мозък се запълва само с „тригрошови” думи, то няма да се справи с обучението си.
Напротив, ако ден след ден го запълваме с разнообразен речников запас, мозъкът ще „забогатее” и ще може самостоятелно да си „плаща” собственото обучение. Интензивното общуване е тясно свързано с нагласата, че родителите трябва повече да разговарят с детето си, особено за онова, към което е насочено вниманието му.
Стрес
Второто необходимо условие за нормалното развитие на мозъка е стабилността. Растящият мозък има повишена чувствителност към всички външни дразнители.
Както вече е доказано, „токсичното” обкръжение, постоянно изпълнено с високи нива на стрес, поражда у бебето вътрешни дразнители. Те действат като първите потискащи фактори за развитието на детския мозък, изисквайки толкова внимание, че го отклоняват от обучението.
Стресът присъства естествено в живота на всеки, дори и на бебето – например, когато се закъснява с храненето му, или когато то плаче преди сън. Но когато нивата на стрес са неизменно високи, кортизолът и другите хормони на стреса промиват мозъка на малкото дете, завинаги променяйки архитектурата му.
Последствията от промените, случили се заради стреса, се трансформират в хронични проблеми с поведението, със здравето и трудности в обучението. Иронията е в това, че децата, пораснали в среда без хроничен стрес, по добре се справят с жизнената турбулентност, прибягвайки към по-конструктивни и по-малко разрушителни методи на възстановяване.
Прочети още: Как стресът влияе на размерите на главния мозък?
Когато вкъщи цари постоянна стресова обстановка, когато вербалните съобщения носят груб, ругателен и заплашващ характер, спасението за детския мозък става свръхбдителността, тоест режим на постоянна защита от неизбежно нападение.
Реакцията „Бой или бягство” е защитната система, която стои постоянно будна и която е само един опит на мозъка да организира самоотбраната си. Проблемът е в това, че тя толкова самоотвержено върши работата си, че в резултат мозъкът губи способността си да различава неминуемата заплаха от отсъствието на опасност по принцип. Цялата му енергия се харчи, за да бъде нащрек пред лицето на неизвестността и това сериозно влияе на развитието му.
Безучастното лице или влиянието на емоциите върху развитието на мозъка
Лесно е да се определи външният катализатор за развитието на зрението – това е дневната светлина. Искрата, която способства развитието на съзнанието, е много по-неуловима и много сложна. Това е погледът на мама, с който тя гледа бебето; това е таткото, който повдига бебето в отговор на протегнатите ръчички; това е играта на криеница с много усмивки и весел смях.
Именно с такова позитивно, отзивчиво общуване и ответни реакции се формира фундаментът на бъдещото обучение, поведение и здраве. Всъщност, развитието на мозъка изцяло зависи от взаимоотношенията на бебето със загрижени и откликващи възрастни.
Невъзможно е краткотрайната прегръдка да зачеркне цял един живот, прекаран с „безучастното лице” на най-близкия човек или още по-лошия вариант – със злобна и враждебна физиономия.
Телевизорът и развитието на детето
Изследванията на психолога Патриция Кул потвърждават факта, че телевизорът не спомага за развитието на детето.
Десетмесечни американчета слушали китайска реч. На половината от тях майките им произнасяли думите с топла майчина интонация, а другите деца чували същите китайски думи, със същата майчина интонация, но записани на аудио или видео.
След дванадесет лабораторни сеанса, бебетата, чули речта непосредствено от жив човек, могли да разпознаят звуците на китайски. А онези, които слушали записа? Вече се досетихте, нали? Те не могли.
Правилната похвала
Психолозите от Университета в Чикаго Сюзън Левин и Сюзън Голдин-Мидоу изучавали последствията от похвалата, получена в ранното детство. Те анализирали разновидностите на словесното поощрение, което децата на възраст между една и три годинки, чували от родителите си.
След пет години учените проверили как се отнася типът мислене на децата – например, любознателни ли са или са инертни в резултат от похвалата, получена в детството. Връзката се оказала впечатляваща.
Първият етап от изследванията показва, че вече към 14-месечна възраст родителите свикват да хвалят детето си в определен стил – за показания ум и положеното старание.
Прочети още: КОГА СТАРАНИЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ИНТЕЛЕКТА
След пет години, тези деца, които през първите три години от живота си били хвалени за действията си, тоест за усърдието си и положените усилия, към седем-осем години с по-висока вероятност демонстрират склонност към разширяване на кръгозора. Още по-удивително било това, че техният любознателен ум предопределя отличната успеваемост по математика и четене във втори-четвърти клас.
Бе доказано, че такива деца обикновено са по-уверени, че успехите им са обусловени от упорит труд и преодоляване на препятствията, а способностите им могат да бъдат подобрени благодарение на старанието.
Изводът е, че още от една годинка бебетата трябва да бъдат хвалени за старанията им, а не за вродените им способности.
Влиянието на плача
Все повече изследвания потвърждават, че новородените, чийто плач остава без внимание, страдат от „токсичен” стрес. Ако той се запазва в течение на известно време, това оказва постоянно и негативно влияе на невронните мрежи в мозъка на детето.
В резултат то пораства обременено от проблеми с ученето, с контрола на емоциите и поведението, няма доверие в хората. Такива деца са по-склонни към напълняване, диабет, сърдечно-съдови заболявания и автоимунни разстройства.
Абсолютната противоположност са децата, чиито родители са внимателни към тях през първата година от живота им, ефективно реагират на плача им и са доброжелателно настроени. Освен развитието на детския мозък, такива родители спомагат и за полагането на основата за привързаността, която детето ще носи през целия си живот.
Превод: zenom.pro
