Когато мозъкът ни се сблъсква със задача, която трябва да извърши неведнъж и не дваж, в него се случват съответните изменения, които го настройват за тази работа. Тези промени могат да бъдат най-различни – от появата на нови синапси до увеличаването на бройката неврони, включени в задачата. Най-известният пример е увеличаването на мозъка при лондонските таксиметрови шофьори за сметка на зоната, която отговаря за пространствената памет и пространственото ориентиране.
При такива трансформации обаче, мозъкът трябва да помни, че с нарастване на невронната маса, се увеличават и разходите за собственото съдържание: нови клетки, нови невронни връзки, които имат нужда от захранване, грижа и т.н. За да изяснят как мозъкът се справя с променените енергийни разходи, изследователи от Медицинската школа на Университета в Питсбърг (САЩ) правят следния опит: маймунки били научени да изпълняват с ръце някакво действие, което трябвало да бъде повтаряно няколко пъти. Друга група животни също правила нещо с ръце, но в този случай движенията били прекалено разнообразни и променливи, за да бъдат специално заучени.
След тренировка, животните получавали маркирана глюкоза, с чиято помощ може да се проследи коя област от мозъка се нуждае от допълнително гориво. Освен това, с помощта на вградени електроди в мозъка, учените наблюдавали и активността на невронната моторна кора, отговаряща за движението.
Както и се очаквало, невроните, отговарящи за движенията на ръцете, били неактивни, ако маймунките нищо не правили с ръце. Обаче ако изпълнявали много различни движения, то маркерите в тези зони започвали да се натрупват. В случая с предсказуемите, оттренираните, еднообразни движения обаче имало една особеност: когато маймунките изцяло научавали това, което се искало от тях, нивата на енергоконсумация в съответните зони на мозъка падали. По-голямата част от моторната кора, според изследователите в Nature Neuroscience, просто си почивала. И нещо още по-интересно, невронната активност при тренираните маймунки била същата както при тези, които изпълнявали различни, нетренирани движения.
Тоест, ако мозъкът научава някакво действие, то после го възпроизвежда със същата невронна активност, но с по-малко енергопотребление. Получава се, че тренировките не увеличават енергийните разходи, а напротив, намаляват ги.
Прочети още: МОЗЪКЪТ И ВЪЗРАСТТА
Авторите смятат, че нервните клетки някак повишават ефективността си, но как става това, засега само можем да гадаем. Известно е, че невроните имат нужда от енергия за „презареждане” след всеки сеанс на работа, за да си върнат способността за провеждане на импулси. Но защо при същата активност изведнъж те имат нужда от по-малко енергия? Единственото повече или по-малко правдоподобно предположение се състои в това, че мозъкът някак си реорганизира невронните връзки и затова при постоянните енергийни разходи от страна на отделната клетка, цялата връзка излиза по-евтино.
превод: zenom.pro
