
ЗАЩО РАЗЛИЧНОТО СЕ ПОМНИ?
Скучната за мозъка информация умира първа. Всеки ден мозъкът ни обработва огромно количество информация и ако се опитваше да запомни всичко еднакво добре, много бързо

МОЗЪКЪТ Е СЪЗДАДЕН ЗА КАРТИНИ, НЕ ЗА ТЕКСТ
Защо емоджитата, иконите и видеата завладяха вниманието ни и какво общо има това с паметта. Ако ви кажа думата „ябълка“, вероятно няма просто да прочетете

КАКВО ОБЩО ИМАТ ФИЛМИТЕ, РЕКЛАМИТЕ и ДОБРАТА ПАМЕТ?
Ако трябва да си спомните последния филм, който сте гледали, или последната презентация, която сте слушали, вероятно ще забележите нещо любопитно. Помните сравнително добре как

КАК РЕКЛАМАТА ИЗПОЛЗВА ПАМЕТТА НИ
Ако маркетолозите отдавна знаят как да използват механизмите на човешката памет, за да ни накарат да запомним техните продукти (и в крайна сметка да ги

ЗАЩО ПОМНИМ ЕДНА ИСТОРИЯ, А ЗАБРАВЯМЕ ДЕСЕТ ФАКТА?
Вероятно ви се е случвало да излезете от лекция, презентация или филм и след няколко дни да не можете да възпроизведете почти нищо от съдържанието.

МОЗЪКЪТ – НАЙ-СКЪПИЯТ ИМОТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Много хора смятат, че е нормално с възрастта паметта да отслабва. Четеш книга, гледаш филм или се запознаваш с нов човек, а след няколко дни

ЗАЩО БЕЗ ПАМЕТ НЯМА КУЛТУРА
Днес сме свикнали да гледаме на паметта като на нещо чисто практично. Помниш парола. Телефонен номер. Къде си оставил ключовете. Или пък се ядосваш, че

ДВА НАЧИНА НА МИСЛЕНЕ: ЕВРОПА И АЗИЯ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ДРЕХАТА
Облеклото отдавна е престанало да бъде просто защита от студа и климатичните условия, защото още в момента, в който човекът се е лишил от естествената

ЩО Е „АКТИВНОСТ“ И „ПАСИВНОСТ“ СПОРЕД ЕРИХ ФРОМ
Битието в описания смисъл предполага способност за активност Пасивността изключва битието. „Активен“ и „пасивен“ обаче са сред най-погрешно разбираните думи, тъй като днешното им значение

ЕПОХАТА НА РАЗСЕЙВАНЕТО. Как да си върнем вниманието
Случвало ли се е в главата ви едновременно да се въртят:• непрочетен чат• мисълта „трябва да се обадя“• краен срок по проект• тревожното усещане, че

ЧЕТЕНЕТО Е ПОЛЕЗНО. ОСВЕН КОГАТО НЕ Е
Свикнали сме да мислим за четенето като за нещо безусловно полезно. „Чети повече“ звучи като универсален съвет – почти като „пий вода“. Но ако сме

ОБРАЗОВАНИЕТО Е ОСНОВНИЯТ УСКОРИТЕЛ НА МОЗЪКА
Не е случайно, че повечето държави поставят именно образованието на върха на своите приоритети – без него невронните ни мрежи щяха да останат сурови нешлифовани

ОТ ТОВА КАКВО ЧЕТЕМ ЗАВИСИ НЕ САМО КОЛКО ЗНАЕМ, НО И КАК МИСЛИМ
Психолингвистични изследвания показват, че типът текстове, към които посягаме, оказва пряко влияние върху нашата езикова грамотност и когнитивни способности.Учените Кийт Станович и Ан Бенет Кънингам

КАК ДА ЗАПОМНЯМЕ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО ЧЕТЕМ?
Колко пъти ти се е случвало да прочетеш няколко страници и след това да осъзнаеш, че не си запомнил почти нищо?Текстът е минал пред очите

ВСИЧКО Е УЖАСНО. САМО ЧЕ НЕ Е. Кратка история на това колко по-добре живеем днес
Днес дори бедните и болните хора живеят по-дълго, много по-добре и с много повече възможности, отколкото кралете и Ротшилдите през XIX век.По-голямата част от света

ОСЪЗНАТОСТТА, С КОЯТО МОЗЪКЪТ НИ СЕ БОРИ
Съществува разпространен мит, че ако разберем какво ни е необходимо, ще можем да вземаме правилни решения, да правим това, което „трябва“, и да живеем осъзнато.

ЕФЕКТЪТ „ДОКТОР ФОКС“ (DR. FOX EFFECT)
Ефектът „Доктор Фокс“ (Dr. Fox effect) е психологически феномен, който лесно може да се наблюдава на практика. Той описва ситуации, в които благодарение на харизма,

КАК ЕДИН ИЗДАТЕЛ ПРЕВРЪЩА НАУКАТА В ИНДУСТРИЯ ЗА МИЛИАРДИ
(Робърт Максуел и раждането на съвременната научна публикация) Днес повечето хора вярват, че научните списания са част от самата наука — почти като лабораториите или

ДЕЖАВЮ: СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО ИЛИ ГРЕШКА В МОЗЪКА?
Най-после! Просто и ясно обяснение на дежавюто Дежавю̀ (идва от френски, буквално вече видяно) е преживяване, при което човек се чувства така, сякаш е виждал или преживявал някаква нова

МОЗЪКЪТ: ОПИТ ДА СВЕТИ КАТО КРУШКА
Всички знаем, че компютрите, които реализират т.нар. изкуствен интелект, потребяват колосално количество енергия, силно се нагряват и изискват сложни системи за охлаждане. При това възниква

ФРАНК ФУРЕДИ И МИТЪТ ЗА „ПОРЦЕЛАНОВИЯ ЧОВЕК“
Франк Фуреди е сред онези мислители, които системно поставят под въпрос модерната култура на чувствителността. Социолог и професор в Университета на Кент, Великобритания, автор на