Най-вредно за концентрацията на вниманието е бърборенето на другите. Психологията доказва, че определени елементи от заобикалящата среда подпомагат или вредят на паметта. Откритията са ценни в усилията ни да направим по-ефективен учебния процес.
На какво ухае въздухът, дали е шумно или тихо в училището са важни условия, които лаикът често не забелязва, а още по-малко може да обвърже с ефекта от обучението.
Учени доказват, че миризмите и звуците имат въздействието върху усвояването на учебния материал, възпроизвеждането му и творческите изяви на ученика.
Вече е установено, че някои шумове могат да навредят на резултата от обучението. През последните 15-ина години има достатъчно доказателства, че деца, чиито училища се намират под самолетните трасета на големи летища, изостават от своите връстници в изпитните резултати.
Обичайните шумове от всекидневието ни обаче също имат значение. Бриджит Шийлд, професор по акустика в лондонския South Bank University и Джули Докрел от Института по образованието на Великобритания направиха подробни изследвания и съветват политиците да вземат мерки, за да намалят вредата от шумовете на уличния трафик и сирените, както и тези, които издават самите учащи. При експериментите, които осъществили, двете британки открили, че този вид звуци се отразяват негативно на учениците докато те изпълняват когнитивни задачи. Това било видно от представянето им на контролните работи по математика, роден език и правопис. Особено вредни се оказали шумовете за децата с увреждания.
Най-разсейващ вниманието се оказал шумът от бъбренето на другите деца в класната стая.
Учените предупреждават архитектите да не прибягват към стаите „тип хале”, тъй като „човек се разконцентрира най-много от реч, която разбира, но не участва в нея”. Това явление е известно като синдром на „неефективната реч”, обяснява проф. Шийлдс.
Дали звуковете от шумовия фон са полезни или вредни зависи не само от вида им, но и от тяхната височина. Екип от Бизнес колежа в Илинойс изпробвали творческата способност на студентите на фона на възпроизвеждан запис от околната среда – бъбрене в кафене и шум от бормашини на строителен обект – като сменяли височината на звука. Станало ясно, че учащите били по-креативни, когато фоновият шум бил на средно високо ниво, отколкото когато е на ниско ниво. При голяма височина обаче фоновите шумове блокирали напълно творческата им способност.
Това е така поради няколко причини, обяснява д-р Ник Перъм от британския Cardiff Metropolitan University, който също е изучавал ефекта на звуците. Най-вредни за способността да се съсредоточаваме са звуците, които непрекъснато се променят. „Обикновеното „жужене” във фона предполага постоянен звук без много акустични вариации. Така че там няма какво толкова да ни привлече вниманието и да ни разсее от предмета, който изучаваме”, смята Перъм. В този смисъл и големият, и малкият дразнител са еднакво вредни за успеха на запаметяването.
Най-полезен е общият шум от средата , но ако е в средните височини. Затова д-р Перъм допуска да има музика или други звуци с умерена височина в часовете по изкуство или при други творчески занимания. Тук изниква въпросът каква да бъде музиката?
Невинаги класическата музика, както е прието, е най-добра за повишаването на IQ-то ни.
Ключът се крие в удоволствието, което получаваме от музиката. Ако харесваме музиката без значение каква е тя или звука, дори да ни четат роман на Стивън Кинг, ние се справяме с интелектуалните си задачи успешно.
И тук, според британския психолог, също има разновидности на ефекта. Например, ако решаваме математическа задача на ум, мисловният процес ще бъде затруднен от звуци с акустични вариации, които съществуват в почти всички музикални жанрове. От друга страна песни балади ни пречат по-често, докато изпълняваме семантични задачи като, например, възприятие при четене. Важна е както задачата, така и звукът. Когато за тях е необходим едни и същ психологичен процес, тогава срещаме проблеми, допълва д-р Перъм.
И ароматите от заобикалящата ни среда имат значение за мисловната ни дейност, макар проучванията в тази област да са по-малко.
Сега се в Лондон се провежда експеримент с ученици, нуждаещи се от специални образователни грижи, да интерпретират научения материал при наличието на различни аромати: на грейпфрут за математика, на лавандула за френски език и джоджен за история.
През 2003 г. психологът Марк Мос от Northumbria University решил да провери как се справяме с познавателни тестове, ако сме изложени на миризмата на лавандула или на розмарин.
Той установил, че розмаринът, за който знаем, че освежава и стимулира паметта, наистина помага на учениците да се справят по-добре със задачите, изискващи активна памет.
Лавандулата, известна с успокояващото си въздействие, от своя страна, затруднила значително тези, чиито задачи изисквали памет и съсредоточено внимание. В същото време под действието на лавандуловия аромат те изпълнили много по-добре аналитичните задачи, макар да се нуждаели от повече време за реакция.
И така, накрая на статията отдъхнете за момент, за да се вслушате във вашите сетива. Затворете очи и вдишайте дълбоко няколко пъти. Какво чувате? Какво усещате с обонянието си? От отговора на тези въпроси зависи какво сте разбрали и научили през последните минути.
