По време на световния икономически форум в Давос, израелският историк-медиевист Ювал Ной Харари разказа за своето виждане за бъдещето и за това как ще се промени човек в условията на постоянно развиващата се техническа революция. Ученият е автор на световните бестселъри „Sapiens. Кратка история на човечеството” (издадена на български от “Изток-Запад”) и на «Homo Deus: Кратка история на утрешния ден».
За бъдещето на работата
В хода на човешката история разбирането за работата се е променяло нееднократно. Доста голям период от време (може да се каже, в по-голямата си част от нашата история) хората въобще не са работили – те са оцелявали.
Тоест самата идея за работа: ставам сутринта и към осем часа пристигам за работа, където седя до пет вечерта, си е съвременно понятие. Нашите предци – ловци и събиратели, в продължение на стотици хиляди години са нямали работа. Също сравнително нов феномен е тревожността поради страха от загуба на работа. Човек, в хода на промишлената революция от последните векове, постоянно изпитва страх, че машините ще вземат превес и че той ще стане ненужен. Впрочем, мисля, че този път това може да се окаже самата истина. Като с лъжливото овчарче – в края на краищата вълците дошли.
Сега хората се сблъскват с по-страшни понятия в сравнение с експлоатацията, а именно – със своята ненужност. Когато някой е експлоатиран, то поне е сигурен, че е важен и че няма кой да върши работата му. Оттук се появява и първият проблем с нарастващата тревожност.
Нови професии ще продължават да се появяват. Въпросът, обаче, е дали ще могат хората да се „преформират”, за да заемат тези свободни работни места. Като това преформиране ще се налага да се прави на всеки 10 години, поради факта, че ще преживеем не една и две технически революции, а цяла каскада от такива. Не забравяйте, че да се новоформираш на 20 години е едно, докато на 30, 40 и 50 години е къде-къде по-трудно, което също силно повишава тревожността ни.
По принцип хората правят много неща, които не се считат за работа. Например, отглеждат децата си. И по-голямата част от работата, която вършим през последните няколко века, просто не е в природата ни. Ние не можем да наречем никоя работа „естествена” за човека.
Когато говорим за бъдещия пазар на труда, голямо внимание отделяме на роботизацията вкл. биотехнологиите. Много нови професии ще са свързани с разбирането на човешките емоции. Дори безпилотните превозни средства ще трябва да предвиждат поведението на пешеходците. И това е още по-актуално, ако машините заменят банкерите или социалните работници.
Ако погледнем на нещата под друг ъгъл, ще стане ясно, че не професиите са онова, което трябва да защитаваме, а хората. Спокойно можем да отхвърлим някои професии, които не си струват да бъдат запазвани. Кой би искал цял живот да е касиер? Говорим не за криза на заетостта, а за криза на смисъла на работата.
Като историк искам да отбележа, че сравнимо със Средновековието, хората сега живеят като в рая, но по някаква причина не се чувстват така. Ние умеем усърдно да се трудим, да бъдем ефективни, но не умеем да релаксираме. Ако решим проблема с кризата на смисъла на работата, ще решим и проблема със свободното ни време.
Най-добрият съвет, който мога да дам, е да инвестираме в собствената ни приспособимост. Всичките ни инвестиции в различните обучения, например програмиране, са си вид лотария. Не можем да бъдем сигурни, че точно тези знания и умения ще са ни от полза. Докато във времената на хаос винаги ще ни трябват навиците за емоционална устойчивост, както и способността да преживеем тези промени. Впрочем, това е много сложно. Не познавам нито един университет, в който да преподават това.
За бъдещето на човешкия род
Не си спомням точно кой изказа интересната мисъл: ако ви разказват за 2050 година и това ви звучи като научна фантастика, най-вероятно това не е истина. Но ако описанието на 2050 година не ви звучи като научна фантастика, то това със сигурност не е истина.
Възможно е ние да сме едно от последните поколения на Homo sapiens. След век или два Земята ще бъде обитавана от организми, които силно ще се отличават от нас, както ние се различаваме от неандерталците или шимпанзетата. Така е, защото в следващите поколения ние ще се научим да модифицираме тялото и разума си, като това ще стане най-главният продукт на икономиката на XXI век.
Как ли ще изглеждат бъдещите обитатели на нашата планета? Това решение ще бъде взето от онези, които владеят информацията, като по този начин ще имат възможност да контролират живота на планетата. Информацията е най-важният актив на света – не земята, както е било в древността, не промишленото оборудване, както е било през последните два века. Какво ще се случи, ако прекалено голямо количество информация бъде съсредоточено в ръцете на шепа избрани? Човечеството ще се раздели, но не на класове, а на различни видове.
Информацията е толкова важна, защото ще достигнем точката, когато ще можем да „хакнем” не само компютрите, но и човешкия организъм. За това са нужни две неща: големи изчислителни мощности и огромен обем данни, в частност биометрични. До вчера никой нямаше тези ингредиенти, за да „проникне” в човечеството. Дори КГБ или испанската инквизиция не са могли това, макар че са имали възможността да следят хората денонощно.
Сега ситуацията се променя благодарение на две едновременно случващи се революции: развитие на компютърните науки (разцвет на машинното обучение и изкуствения интелект) и развитие на биологията, в частност на невробиологията. Това ни дава необходимото разбиране как работи човешкият мозък. Век и половина биологични изследвания може да обобщим с три думи: организмите са алгоритъм.
Има вероятност най-важното изобретение за двете революции да е биометричният сензор, който ще превежда биохимичните процеси в тялото и мозъка ни в електронни сигнали, които ще могат да се анализират от компютър. Щом се разшифроват тези алгоритми, ще могат да бъдат създадени същества, които ще бъдат по-добри от хората. Но как тези същества ще използват технологиите впоследствие, да ви кажа честно, нямам никаква представа.
Сега този процес се води на три фронта. Първият е биоинженерният, където учените отглеждат нови органи, ще се обновяват старите, ще се осъществява намеса в организма на генетично ниво и т.н. Това е най-консервативният фронт, тъй като ползва традиционните „тухли”, от които е съставен организмът, какъвто го познаваме през последните няколко милиарда години.
Вторият подход е по-радикален – той комбинира органическото и неорганическото (бионичната ръка, компютърният интерфейс в мозъка, втората имунна система, създадена от милиони нанороботи и т.н.). Но даже в този случай мозъкът ни остава органичен, въпреки включените към него различни видове устройства и интернет.
Третият и най-радикалният е създаването на напълно неорганични форми на живот. Остава открит въпросът дали това е възможно. Остава неразкрита тайната на съзнанието – досега нямаме представа какво е това и как се проявява при човека. Общият консенсус е, че съзнанието се намира в мозъка и ако го „хакнем”, и разберем как работят милиардите неврони, създаващи опита и емоциите, то няма да има бариери за това да ги възсъздадем върху друг „материал”. Възможно е с неорганичните форми на живот нищо да не се получи, но все повече сериозни учени се убеждават, че рано или късно това ще стане.
Хората не се познаваме истински. Затова алгоритмите са реален шанс да се опознаем. Ще дам пример от личния ми живот: на 21-годишна възраст осъзнах, че съм хомосексуален, без да съм го отричал преди това. Аз не съм изключение – много хора живеят, отричайки този факт, но те просто не знаят за себе си някои много важни неща. Представете си ситуация, когато след 10-20 години алгоритъмът ще може да каже на тийнейджъра за неговата ориентация. Алгоритъмът проследява движението на очите, кръвното налягане, активността на мозъка и ви съобщава кой всъщност сте. Дори да криете ориентацията си от приятелите и колеги, тези данни могат да бъдат получени от Amazon, Google, Facebook. Алгоритмите, които ви следят, ще съобщят на Coca-Cola, например, че ако компанията иска да ви продаде напитката си, не си струва да ви показва реклами с разголени момичета. Вие дори няма да забележите този факт, докато корпорацията ще бъде осведомена. Тази информация струва милиарди.
Как да се регулира владеенето на информацията? За разлика от земята и промишленото оборудване, информацията е навсякъде и заедно с това – никъде, може да бъде копирана, да се разпространява с невероятна скорост и т.н. Кому принадлежи информацията за мен? Днес по-голямата част от данните се владее от корпорациите и хората са притеснени от този факт. Но ако правителствата бъдат упълномощени да национализират информацията, това ще доведе до цифрова диктатура.За цифровата диктатура
Когато имам алгоритмите, способни да ме разбират по-добре отколкото аз себе си, те ще могат да предсказват желанията ми, да манипулират емоциите ми и даже да взимат решение вместо мен. Ако не проявим бдителност, ще дойде епохата на цифровата диктатура. През XX век демокрацията заменя диктатурата, тъй като е била по-добра в обработката на данни и взимането на решения. Демокрацията разпределя информацията и възлага върху институциите и хората права за взимане на решения. Диктатурата пък съсредоточава цялата информация и взимането на решения в едни ръце. Първият модел работи по-ефективно, затова, например, американската икономика се оказва по-силна от съветската.
Обаче през XXI век биотехнологическата революция може да наклони махалото в обратната страна: централизираното разпределение на информацията може да стане по-ефективно. Ако демокрацията не се приспособи към новите условия, новите хора ще живеят във време на цифрова диктатура. Например, в Северна Корея хората ще носят, да кажем, специални биометрични гривни. Щом човек влезе в стаята и види портрета на поредния велик вожд, гривната ще отчете емоциите му, кръвното налягане и ще предаде данните в съответните органи – ето това е цифрова диктатура.
Контролът върху информацията ще позволи на световния елит да направи нещо още по-радикално отколкото една цифрова диктатура. „Хаквайки” организмите, елитът ще получи възможността да преустрои бъдещето на живота. Това ще бъде най-грандиозната революция не просто в човешката история, а на всичко живо на Земята. В продължение на 4 милиарда години правилата на съществуване на планетата ни не са се променяли, всичко живо се е подчинявало на законите на естествения подбор и органичната биохимия. Но сега науката сменя еволюцията вследствие на естествения подбор с еволюция с помощта на разумния замисъл. Не божия замисъл, а човешкия такъв. Ако този въпрос не се регулира, шепа хора, елитът, ще получат достъп до нея и ще определят бъдещето на Земята.
Много политици подобно на музикантите играят с човешките емоции и биохимическата ни система. Политикът произнася реч и страната му е скована от страх; или публикува туит и се надига вълна от гняв. Не мисля, че си струва да им даваме на тези „музиканти” най-съвършените инструменти, да не говорим да им доверяваме живота на Вселената. Освен всичко друго, те дори нямат свое виждане за бъдещето. Вместо това хранят публиката с носталгични фантазии за миналото. Като историк мога да ви разкажа за миналото. Преди всичко там не е толкова супер – не бихте искали да се върнете в онези времена. Другото е, че миналото никога няма да се върне. Затова носталгичните фантазии не са решението.
Кому трябва да принадлежи информацията? Честно казано – не знам. Дискусията за това тепърва започва. Няма как да очакваме незабавен отговор на този толкова важен въпрос. В обсъждането трябва да вземат участие учени, философи, юристи и даже поети. Особено поетите! Та нали от отговора им зависи бъдещето не само на човечеството, но и на самия живот на планетата ни.
За фалшивите новини
Отново като историк аз не разбирам цялата истерия около фалшивите новини, защото винаги са се разпространявали такива! Коя епоха може да бъде назована правдива? Лъжата винаги е съществувала, правителствата са лъгали, пропагандата е работила. Дори мисля, че сега ситуацията се е подобрила. Като медиевист се старая да гледам на нещата през призмата на Средновековието и повярвайте ми: тогава положението с фалшивите новини е било къде-къде по-зле. Мисля, че по-сериозният проблем е потокът на информацията като цяло. Тоест, дори истинната информация в този обем е трудна за усвояване, за логическо осмисляне и създаване на обективна картина на света.
Реално ни липсва не способността да отличим лъжата от истината, а именно осмислянето на информацията. Проблемът на пресата не е в това, че публикува измислени новини, а в това, доколко тя се фокусира върху онова да помогне на хората да разберат глобалната картина на света. Реалният проблем е, че средствата за масова информация просто се стремят колкото се може по-бързо да осведомят хората за поредната история, без значение дали е истина или фейк.
Д. Шлянцев
Превод: zenom.pro
