КОЯ ИСТОРИЯ ЩЕ ЗАПОМНИМ?

Коя от следващите истории запомняте по-лесно?

А) „Кралят умря, а след това умря и кралицата.“
Б) „Кралят умря, а след това кралицата умря от мъка.“
Ако сте устроени като повечето хора, много по-лесно ще запомните втората история. В нея смъртта на единия не просто следва смъртта на другия, а двете събития са емоционално свързани едно с друго. История А представлява изреждане на факти. История Б създава „смисъл“. Според информационната теория история А би трябвало по-лесно да бъде запаметена. По-кратка е. Но мозъкът ни не работи по този начин.

Реклама, която разказва история, е много по-въздействаща от рационалното изброяване на предимствата на продукта. Разумно погледнато, историите, прикрепени към който и да е продукт, са нещо второстепенно. Но мозъкът ни не функционира така. Той иска истории.

Извод: от собствената ни биография до описанието на световните събития – ние преработваме всичко в „носещи смисъла“ истории. Така всъщност изкривяваме действителността – и това пречи на качеството на решенията ни. За да успеете да се противопоставите: изтръгнете историята. Попитайте се: какво се крие зад нея? А за тренинг: опитайте се да видите собствената си биография без връзките между отделните събития. Ще останете изумени.

Ролф Добели, от книгата “Изкуството на правилното мислене”



Ако сте като повечето хора, ще запомните по-лесно история Б. Причината? Свързаността и емоцията. Историята не е просто изброяване на факти – тя създава смисъл.

Точно на този принцип работят мнемоничните техники – създаване на смислови връзки, образи и емоционален контекст. Те използват естествените предпочитания на мозъка:
✔️ да свързва, а не просто да регистрира;
✔️ да помни чрез истории, а не чрез списъци;
✔️ да съхранява емоционално заредена, а не неутрална информация;

В обучението по техники за запаметяване – мнемоника се учим да използваме тези механизми съзнателно – за да превърнем сухата информация в живи картини, истории и логически структури. Това прави запаметяването по-бързо, по-надеждно и по-устойчиво.

Паметта не е пасивен склад – тя е активен строител на смисъл. Ние можем да се обучим да строим такъв смисъл.