
Коя от следващите истории запомняте по-лесно?
А) „Кралят умря, а след това умря и кралицата.“
Б) „Кралят умря, а след това кралицата умря от мъка.“
Ако сте устроени като повечето хора, много по-лесно ще запомните втората история. В нея смъртта на единия не просто следва смъртта на другия, а двете събития са емоционално свързани едно с друго. История А представлява изреждане на факти. История Б създава „смисъл“. Според информационната теория история А би трябвало по-лесно да бъде запаметена. По-кратка е. Но мозъкът ни не работи по този начин.
Реклама, която разказва история, е много по-въздействаща от рационалното изброяване на предимствата на продукта. Разумно погледнато, историите, прикрепени към който и да е продукт, са нещо второстепенно. Но мозъкът ни не функционира така. Той иска истории.
Извод: от собствената ни биография до описанието на световните събития – ние преработваме всичко в „носещи смисъла“ истории. Така всъщност изкривяваме действителността – и това пречи на качеството на решенията ни. За да успеете да се противопоставите: изтръгнете историята. Попитайте се: какво се крие зад нея? А за тренинг: опитайте се да видите собствената си биография без връзките между отделните събития. Ще останете изумени.
Ролф Добели, от книгата “Изкуството на правилното мислене”
⸻
Ако сте като повечето хора, ще запомните по-лесно история Б. Причината? Свързаността и емоцията. Историята не е просто изброяване на факти – тя създава смисъл.
Точно на този принцип работят мнемоничните техники – създаване на смислови връзки, образи и емоционален контекст. Те използват естествените предпочитания на мозъка: да свързва, а не просто да регистрира;
да помни чрез истории, а не чрез списъци;
да съхранява емоционално заредена, а не неутрална информация;
В обучението по техники за запаметяване – мнемоника се учим да използваме тези механизми съзнателно – за да превърнем сухата информация в живи картини, истории и логически структури. Това прави запаметяването по-бързо, по-надеждно и по-устойчиво.
Паметта не е пасивен склад – тя е активен строител на смисъл. Ние можем да се обучим да строим такъв смисъл.