Според много хора, за да се научим да пишем, е необходимо да овладеем определени технологии. Всъщност технологиите в този случай са нещо вторично и помагат само на онези, които вече имат добра база. И не става дума само за литературните способности. Умението да се пише зависи пряко от опита в задълбоченото четене на сложни текстове.
До такъв извод стигат когнитивни психолози от Университета на Флорида, след като провеждат изследване с 45 студенти. Те разделят доброволците на две категории – такива, които предпочитат лекото четене – жанрова литература, фентъзи, фантастика, криминалета и интернет сайтове от типа reddit и другите, които редовно четат статии в академични журнали, качествена проза и документална литература.
На всички участници е предложено да напишат есе, което се оценява по 14 показатели. Оказва се, че качеството на текстовете пряко корелира с кръга на четене. Най-много точки набират онези, които четат сериозна литература, а най-малко – любителите на повърхностното четене в интернет. В частност, езикът на любителите на четенето се оказва много по-богат, а синтаксисните конструкции – много по-сложни и разнообразни.
Дълбокото и повърхностното четене
За разлика от повърхностното четиво за развлечение, сложните текстове, наситени с детайли, алюзии, метафори са трудно разбираеми ако се четат сканиращо. Тук се изисква така нареченото дълбоко четене: бавно и обмислящо.
Изследванията сочат, че то отлично тренира мозъка ни, активира и синхронизира онези негови части, които отговарят за речта, зрението и слуха. Например – зоната на Брока, която ни позволява да възприемаме ритъма и синтаксисната структура на речта, зоната на Вернике, която влияе върху възприемането на думите и смисъла като цяло, Angular gyrus пък играе главната роля при осигуряване на езиковите процеси. Мозъкът ни усвоява моделите, които присъстват в сложните текстове и започва да ги възпроизвежда щом започнем да пишем.
Четете стихове…
Изследванията, публикувани в Journal of Consciousness Studies, показват, че при четенето на стихове се активира кората на онези части на мозъка, които са свързани със самоанализата. Когато участниците в експеримента чели любимите си стихове, в мозъка им се активирала областта, свързана с автобиографичната памет. Също така емоционално заредените поетични текстове активират някои области, предимно в дясното полукълбо, които реагират на музиката.
…..и проза
Един от най-важните навици за човек е умението да разбира психологическото състояние на другите хора. То ни помага да установяваме и поддържаме отношенията ни, а на писателя – да създава персонажи със сложен вътрешен живот. Ред експерименти показват, че четенето на сериозна художествена литература в по-голяма степен подобрява резултатите на тестовете за разбиране на емоциите, мислите и състоянията на другите хора, отколкото четенето на документална литература или повърхностна белетристика.
А времето, прекарано пред телевизора, почти винаги се губи напразно, тъй като мозъкът ни преминава в пасивен режим на работа. По същия начин ни влияят и жълтата преса или лекомислените романи, които ни привличат, но не ни развиват. Така че, ако искаме да се научим да пишем добре, ни е нужно да отделим време за четене на сериозна художествена литература, поезия, статии на тема изкуство или наука. Да обърнем внимание на онези текстове, които са написани със сложен език и наситени със смисъл, което ще накара мозъкът ни да работи интензивно.
Автор: А. Николска
Превод: zenom.pro