Ако сте късметлия, вие задължителено правите неща, които завляват съзнанието ви толкова силно, които така ви погъщат, че напълно забравяте за времето.
Психолозите вече са намерили обяснение и дори термин за това и то е състоянието на „поток”.
Когато се потопим в състояние на поток, дейността напълно ни поглъща, карайки ни да се концентрираме върху текущия момент в професионалния ни живот. Създава се чувство на лекота сякаш процесът не ни коства никакви усилия. Околният свят престава да съществува. Само това, което вършим, има значение. Запалените играчи често са завладени от състоянието на поток и не само те. Хирурзите, спортистите и актьорите също твърдят, че са изпитали такова физиологично състояние.
Основоположникът на изследванията в областта Михай Чиксентмихайи стига до извода, че съществуват определени фактори, които водят до състояние на поток. Към тях се отнася и ясното разбиране за желаната цел и обратната връзка за осъществяваните действия. Шахът, голфът и рисуването отговарят на два от изброените критерия и се явяват своего рода праобраз на състоянието на поток.
Прочети още: НЕПРЕОДОЛИМОТО ЖЕЛАНИЕ ЗА РАБОТА
Но има и още един важен елемент, който е необходим за достигане на желаното състояние. За съжаление, сега повечето от нас се стремят да го избегнат, а не да го преодолеят – става дума за постепенното усложняване на задачата.
Чиксентмихайи смята, че за да влезем в състояние на поток е необходимо да си поставим задача, която е по силите ни или е по-сложна. Ако тя е прекалено лесна, ще ни стане скучно. Ако пък трябва да се справим с нещо, което е доста по-сложно от привичните ни задължения, най-вероятно този товар ще се окаже прекалено тежък.
И в двата случая резултатът ще бъде само един: ние просто ще загубим интерес към извършваното действие.
Една от причините, заради които видеоигрите напълно завладяват вниманието ни, се крие в това, че с всяко ново ниво изпитанията на играта стават все по-сложни. В работата ни пък нещата стоят точно обратното: колкото повече опит имаме, толкова по-лесно се справяме със задълженията си, а значи и състоянието на поток се постига все по-трудно.
Онова, към което се стремят много организации, е решаването на проблемите да става на части и порции, като по този начин се намали степента на сложност на извършваната работа, т.е. ефективността се състои в опростяване на проектите. От гледна точка на максимализиране на доходите, това действие има определен смисъл, но от гледна точка на въвлечеността ни към извършвания процес, води до задънена улица.
За да предизвикаме състояние на поток в работата ни, е нужно да намерим онази примамлива кукичка, която се намира отвъд сегашните ни способности и очаквания. Най-голямата въвлеченост се постига, когато разширяваме хоризонтите си, трупаме опит и развиваме професионалните си навици.
Един от начините, към които мениджърите могат да прибегнат, за да постигат състояние на поток, е тенденциозното намиране на пътища за поставяне на задачи пред сътрудниците им и възлагането на проекти, които се намират отвъд нивото им на знания и умения към настоящия момент. Разбира се, изпълняването на едни и същи задачи повишава ефективността на сътрудника, но това не значи, че степента на въвлеченост към процеса на работа ще остане същата. Чувството за потапяне в потока идва с растежа, а не чрез стагнацията.
Друг начин за потапяне в потока е да се изискват от подчинените да си поставят цели на всеки три месеца и да разработват план за постигането им. Когато мениджърът поставя пред сътрудника си трудна задача е едно, но съвсем друго е, когато сътрудникът сам определя задачите, с които иска да се справи. Колкото повече автономия проявяват служителите в определянето на насоката на своето развитие, толкова по-висока е вероятността, че впоследствие именно те ще демонстрират непрекъсната въвлеченост в работата си.
В края на краищата, ако наистина искате да развивате практиката на поточната въвлеченост в колектива си, опитайте обучение в работно време. Предлагайте на сътрудниците си да обсъждате бюджета на компанията, стимулирайте ги да изучават професионалните блогове, канете ги на обучения – тези прийоми ще помогнат на хората да растат професионално на работното си място. Нашият интелект расте в хода на търсене и усвояване на новата информация. Когато обучението стане привично занимание, започваме да забелязваме нови нюанси и да разпознаваме важни взаимовръзки. Разширяването на умствения кръгозор ни позволява да мислим по-творчески.
Освен това, колектив, който постоянно трупа нови навици, като правило се чувства по-щастлив, по-заинтересован е от работния процес и подхожда творчески. От гледна точка на невробиологията, обучението винаги дава позитивен резултат. С получаването на нова информация, нивата на допамин в организма ни нарастват, което подобрява настроението и увеличава ентусиазма към извършваната дейност. По този начин всичко за нас става по-интересно.
Когато колективът престане да се развива, възторгът намалява и като следствие интересът към работата и продуктивността също се понижават. Настъпва момент, когато работата ни става толкова предсказуема, че възниква интелектуален застой и ние спираме да мислим критично.
Организациите, които открито заявяват, че чакат сътрудниците им да развиват нови навици и са готови да им предоставят време и ресурси за това, могат да предотвратят възникването на скука, да повишат качеството на интелектуалния труд, а също и да получат конкретно преимущество пред другите организации. Няма гаранция, че всеки човек в компанията ще бъде потопен в състоянието на поток, макар че шансовете значително нарастват.
Ron Friedman
От книгата «The Best Place to Work: The Art and Science of Creating an Extraordinary Workplace»
Превод: zenom.pro
