Как воденето на един дневник би ни помогнало да се справяме с трудностите, да развием творческите си способности, да станем по-уверени в себе си и по-добре да разберем мястото ни в живота.
Удивително е, че толкова проста вещ като личния дневник може едновременно да бъде: творческа лаборатория, грижовен психотерапевт, източник на спомени, инструмент за саморазвитие, а най-важното – сигурно укритие, където може да сме абсолютно честни с другите и със себе си. Още по-учудващо е, че всички тези качества не се осъзнават дори от тези, които някога са се опитвали да водят регулярни записки в тетрадки, бележници, ежедневници.
Воденето на дневник не е безплодно себеизследване. Това не е занимание, предназначено изключително за млади особи и тийнейджъри, които не са наясно с чувствата си и сантименталните си преживявания. Но това не е и просто педантична делова фиксация на събитията, които са се случили с нас през изминалия ден.
Грешно е да смятаме, че воденето на дневник е предопределено единствено за бележитите, които „имат какво да кажат”. Да, наистина, сред известните писатели, учени и художници трудно ще намерите някой, който да не си е водил записки, предназначени само за него самия. Но дори и да не претендирате за званието гений, това не е повод да се откажете от тази полезна практика. Пък и винаги има вероятност, че все пак сте гений и след смъртта ви, вашите наследниците ще получат солиден хонорар за публикацията на дневниците ви.
За да може баналното произшествие да се превърне в приключение, е достатъчно да бъде разказано. Един човек винаги е източник на истории, ние живеем обкръжени от истории – свои или чужди.
Дневниците се пишат, за да бъдат четени и препрочитани. Ето няколко отговора на резонния въпрос „за какво ми е нужно?”:
– да излеем на хартия и осъзнаем чувствата, които не можем да ДОВЕРИМ на когото и да било;
– да разберем какво искаме от ЖИВОТА си;
– да разберем доколко плановете ни съответстват на РЕАЛНОСТТА и правилно ли се движим към реализацията им;
– по-добре да РАЗБИРАМЕ другите и да се научим да уважаваме гледната им точка;
– да се тренираме да изразяваме МИСЛИТЕ си и да се учим да РАЗСЪЖДАВАМЕ;
– да разпознаем и променим вредните си мисловни НАВИЦИ и поведенческите шаблони;
– да развием ИНТУИТИВНОТО си мислене и ТВОРЧЕСКИТЕ си способности;
По-долу ще намерите кратки препоръки за това как може да използвате дневника си за постигането на тези цели. Те се основават както върху чуждите размишления и публикуваните дневници, така и на собствения ми опит.
ЗА КАКВО ДА ПИША
Кой съм аз?
Листът хартия, който „ще издържи всичко” – е едва ли не единственото място на света, където можем да сме самите себе си. Може би това звучи прекалено категорично: в края на краищата всяка личност е многостранна и има нужда от различни контексти за реализацията си. Но честността и откритостта, които могат да бъдат достигнати в дневника, са изключително рядко възможни в други сфери от живота ни.
В дневника можем да размишляваме за миналото и да градим планове за бъдещето. Това е известно упражнение: опитайте се да си представите какъв живот искате да водите след 5/10/15 години? После го съотнесете към това какво правите в момента и към дългосрочните си намерения. Ако картинките се разминават, може би е време да промените нещо. В тази практика именно процедурата по воденето на записки е изключително полезна.
Ако само си мислите за бъдещето, то несъответствията между мечтите и действителността се заглаждат, докато в записките те изпъкват с цялата си очевидност.
Ако все още нямате представа с какво искате да се занимавате, дневникът ще ви помогне да се доближите до разбирането на силните си страни и дълбоките си намерения. Фиксирайте в дневника си онова, което ви носи радост и предизвиква искрен интерес. Човек, който е погълнат от бизнеса си, изведнъж разбира, че под деловата му маска, винаги се е криела душата на поет. Дневникът предоставя възможност да развиете именно тази част от своята личност, без да забравяте за останалите.
Ако вече водите дневник от няколко години, при препрочитането му ще откривате вашата личност в динамиката й. Как са се променяли приоритетите и ценностите ви? Какво е било важно тогава и какво остава важно и сега? По този начин воденето на дневник ще ви помогне да видите живота си като цяла, макар и незавършена картина. Дневникът внася единство в последователността на разкъсаните мигове, в него „всеки миг носи бремето на всичко изминало и зачатък на всичко последващо” (Л. Гинзбург).
Лев Тостой пише: Две години не си водих записки и си мислех, че вече никога няма да се върна към това детинско занимание. Но това не е било детинщина, а беседа със самия себе си, с онзи истински, божествен аз, който живее във всеки човек. През цялото това време аз спах и нямаше с кого да си говоря.
С това „истинско аз”, най-вероятно Лев Толстой леко е попрекалил. Дневниците не свалят социалните маски, защото това е невъзможно. Но пък ни помагат да разберем коя от тях ни отива най-добре. Възможно е това разбиране да доведе до смяна на маските и промяна на личността. В своите дневници Susan Sontag пише: „маскирайки своето поведение, аз не защитавам личността си – аз я преодолявам”. Сигурният начин да променим нещо, е да разберем как то е устроено. Дневникът не просто фиксира онова, което се случва наоколо; той променя своя собственик. И обикновено към по-добро.
Ако страдате от ниска самооценка, неувереност и виждате само негативните страни на живота, записките в дневника ще ви помогнат да преоделеете тези вредни мисловни навици и да гледате на света по-реалистично. Именно по този начин дневникът се използва например за когнитивно-поведенческата психотерапия. Това е не само полезно, но и абсолютно безплатно (за разлика от визитите при аналитици и антидепресантите).
Наскоро бяха получени доказателства за ползата от воденето на дневник. Психолози от DukeUniversity (САЩ) открили, че писмената фиксация на вълнуващите ни събития и собствените ни преживявания, не само подобрява паметта и самочувствието, но и намалява нуждата ни от посещение на лекар.
Томоти Уилсън, един от авторите на проведените изследвания, пише за това (Timothy D. Wilson, Redirect: Changing the Stories We Live By): „Подобни писмени намеси действително могат да помогнат на хората да започнат да мислят позитивно и да повярват в собствените си сили”; „написването на текстове кара хората да разберат всичко онова, което ги притеснява и да намерят нов смисъл в това”.
Хората, склонни към самобичуване, обикновено пропускат хвалебствените слова покрай ушите си, но пък крайно остро реагират на всякакви критични забележки. Ако фиксирате в дневника си случаите, когато явно или неявно са ви похвалили, ще можете с учудване да разберете, че обкръжаващите се отнасят към вас не толкова лошо, както сте си мислили. Ако сте в състояние на депресия след поредния неуспех, препрочетете записките си за радостните събития и ситуации, когато сте се показали от най-добрата си страна.
След това ще ви стане много по-лесно да повярвате, че светът не е толкова лошо и мрачно място, а всички трудности са преодолими.
Както е казал един от будистките мислители – онова „аз”, дадено по време на рефлексия, не е истинското ни „аз”, то е конструирано от ума. Но е грешка да се мисли, че това „аз” може да бъде намерено на друго място. Да смятаме, че истинският човек не рефлексира, а извършва постъпки, като минимум е наивно и несправедливо: трябва да се прави и едното, и другото.
В дневниците си Анаис Нин под формата на истинско литературно изкуство е смесила разказите си за сексуалните и писателските си опити, минутните си впечатления, разговорите и опитите да намери собственото си „аз”.
Провети още: ЕДНА ПРОСТИЧКА ТАЙНА НА УСПЕХА – ТЕФТЕРЪТ
Как се отнасям към другите хора?
Неизменните герои на нашите дневници сме не само ние, но и нашите близки. Някои водят дневниците си изключително заради това, че могат да излеят своето негодувание, злоба, самотата си, изоставянето и неразбирането, които ги преследват в отношенията с обкръжаващите ги. Тук може да разберете какви са отношенията ви: защо повтаряте едни и същи грешки? Какво чакате от близките си и доколко са оправдани тези желания?
Можете да правите записките си под формата на „неизпратени писма”, да сте пределно откровени и да кажете онова, което не може да изразите в реалното си общуване. Можете да се опитате да заемете позицията на другия човек и да напишете монолог от негово име: как той вижда положението. Може би изпускате нещо и от неговата гледна точка нещата стоят по друг начин? Такива упражнения помагат да се развие емпатията и умението да се гледа на света като многомерно пространство за избор и оценка, където всеки е прав по своему.
Дневниците няма да заменят живото общуване и истинските отношения. Както е писал Теодор Адорно, „ставаме свободни хора, не защото ние, както ужасно го казваме, се реализираме един по един, а защото, излизаме извън собствените си предели, встъпваме в отношения с други хора и в тия отношения донякъде се отказваме от самите себе си”. За саморазвитието ни не е достъчно да си създадем безопасна площадка, където да можем да „се поливаме и отглеждаме като в саксия” – за това са нужни други хора и реални постъпки. Но дневникът ще помогне да разберете какво искате от другите и какво действително е важно за вас.
Ако можете да си дадете честен отговор на тези въпроси, то изграждането на отношения с останалите хора ще стане много по-лесно.
Пример за използването на дневника за намиране на решение на личните дилеми можем да намерим в биографията на Чарлз Дарвин. Когато става дума за женитба, той с прецизността на истински натуралист записва всички минуси („безкрайното множество от грижи и разходи … споровете заради отсъствието на общество – сутрешните визити – ежедневната загуба на време”) и плюс това предприятията („невъзможността да се води изолиран живот, без участие, без деца… Не унивай, не се уповавай на случайността – внимателно се огледай – има много щастливи раби”). И в края на краищата взима решението: непременно да се ожени.
Дневникът като интелектуална и творческа работа
Дневникът може да стане поле за изява на смътните мисли и преживявания, които да се развият в точни формулировки и художествени образи. Не е задължително да сте професионален писател или художник, за да мислите и да имате въображение. Творческите способности не са привилегия на определно съсловие. Те са достъпни за всеки, но не всеки се възползва от тази възможност. Личният дневник е именно онова място, където можем да си размишляваме на воля, да фантазираме и да не се страхуваме, че някой ще осъди наивността и графоманията ни.
Записвайте в дневника мислите и идеите от прочетените книги, които са ви докоснали. Съставяйте списък на литературата. Създавайте словесни портрети на близките си и на великите хора. Правете си скици, съставяйте си мисловни карти. Лепете снимки и изрезки от списания. Правете колажи. Записвайте сънищата си (списъкът може да продължи безкрайно).
Дневникът предполага пълна свобода за самоизразяване: тук можете да правите каквото си искате. Но с времето ще разберете, че определени форми и изказвания ви се отдават по-лесно от други.
Личният дневник като форма на писмо, най-вероятно, се е появил за първи път в Япония. До нас са стигнали дневниците на придворните японски дами и поетите, писани през X-XI век, където прозата лесно преминава в поезия. Някои фрагменти от тези дневници могат да докоснат и съвременния читател:
„Ако можеше моите помисли да са такива, каквито са на другите… Бих намирала повече радост, бих се чувствала по-малко стара и бих наблюдавала този изнизващ се живот по-спокойно… Когато разсъмна, погледах навън и видях патиците, които безметежно се насеха из езерото.
Патици в езерото-
Мога ли да гледам
Безучастно?
Пресичат се бурните води
на опечаления свят и мен.
Птиците изглеждат толкова безметежно, но те подобно на мен, най-вероятно също страдат, си помислих аз” (Мурашаки-шикибу. Дневник. XXIII. 13-я ден на 10-та луна).
Писателката Тристина Райнър посочва в книгата си «The New Diary» как формата на дневника съответства на четирите базови механизма на човешкото възприятие, към които се отнасят емоциите, чувствата, интуицията и интелектът. Опитвайте се да развивате всяко от тези качества и избягвайте еднообразието. И тогава ще стане напълно възможно дневникът да ви даде плодотворна почва за развитието на идеите, които да излязат извън пределите му и да намерят въплъщение в реални творчески проекти.
ПЕТТЕ ПРАВИЛА ЗА ВОДЕНЕ НА ДНЕВНИК
1. Пишете честно.
Дотолкова доколкото е възможно. Дори в записките си, които никой няма да види, ще ви е неловко или дори засрамващо да пишете за някои неща, които си струва да бъдат разгледани по-настоятелно, ще възниква неловкост, сами ще криете истината от себе си. Никой толкова често и успешно не лъже друг човек, както лъже самия себе си. Но в дневника е много по-лесно да се разпознаят източниците и причините за самозалъгването, отколкото в мислените разсъждения.
2. Сдържайте вътрешния си цензор и критик.
Ние не само крием истината от себе си, но и се стремим да представим най-искрените си преживявания в доста непрегледен вид. Тази роля играе вътрешният ни цензор – въплъщението на фройдисткото „свръх Аз”, тоест усвоените социални нагласи и представи за това „как трябва да бъде”. Компания му прави вътрешният критик, за който тънкият художествен вкус и дълбочината на разсъжденията са много по-важни от искреността. За да се отървете от тези натрапчиви създания, опитайте се да пишете в режим на „поток на съзнание”. Записвайте всичко, което ви идва наум: образи, преживявания, смътни чувства и спомени.
Рефлексията е полезна, но това далеч не е единственият начин да се разбере какво се случва с нас и живота ни.
3. Пишете за себе си.
Свикнали сме, че всяко съобщение е предназначено за някакъв адресат. Но личният дневник не трябва да се ориентира към публиката (между другото, една от многото разлики между дневника и блога). Ако вие пишете за аудитория, дори и най-тясната, вътрешният цензор и критик безжалостно ще редактират всяко ваше съобщение. По-добре се опитайте да пишете за самите себе си. Може би добър адресат е вашето „бъдещо аз”, което ще чете дневниците след някоя-друга година.
4. Обърнете внимание на детайлите.
За да възстановите в паметта си миналите събития, старайте се да фиксирате детайлите и нюансите на ставащото. Ако напишете просто „беше лошо”, то това ще ви каже доста по-малко отколкото „лежа на дивана, с един шут изхвърлен от света, дебна съня, който не ще да дойде, а и ако дойде, то само за да ме докосне, да ме заболят ставите, и немощното ми тяло да бъде измъчвано от трепета на вълнението, смисълът на което не смее ясно да бъде осъзнато, а слепоочията ми туптят” (цитат от дневниците на Ф. Кафка).
5. Използвайте хартия и мастило.
Тази препоръка не е заради старите навици или някаква ретроградност. Когато записвате на ръка, почеркът може да разкаже за чувствата ви не по-малко от думите. Освен това тетрадката може да я носите навсякъде, за разлика от лаптопа (а смартфонът не е много удобен за подобни записки). Понякога е достатъчно просто да почувствате в ръцете си грапавата повърхност на хартиения бележник, където водите записките си, за да изпитате чувството на увереност и сигурност. Между другото, по-добре е да използвате тетрадки с чисти листа, а не ежедневници с редове. Най-важното е да изберете такива принадлежности за писане, че воденето на дневник да ви доставя удоволствие.
Някои смятат, че записките трябва да се водят ежедневно. Аз лично не го намирам за задължително.
Най-добре се пише тогава, когато възниква желание или необходимост да разберем нещо, за да може воденето на дневник да не се превръща в поредното скучно „трябва”. Но първоначално, докато навикът не се е формирал, ще се наложи да положите усилие и да отворите тетрадката, и да напишете поне нещо. Щом намерите първите думи, ще дойдат и следващите.
Не забравяйте, че всеки дневник е отражение на личността на собственика (макар да е непълно и изкривено). Затова всичките препоръки носят донякъде обобщителен характер, та дори и тях не трябва да ги възприемате буквално. Това, което работи за условния Лев Толстой, може да е съвършено безполезно за вас. Индивидуалният маниер за воденето на дневник се формира с години и се променя във времето. Но за да разберете каква полза може именно вие да имате от дневника, трябва първо да започнете да го водите.
Олег Бочарников
Превод: zenom.pro
