ЕФЕКТЪТ НА СОЦИАЛНИЯ МЪРЗЕЛ

През 1927 г. се провеждат серия много любопитни експерименти, за резултатите на които сега рядко говорят.

И много жалко. Получените резултати остават с името «Ефектът на Рингелман» в психологията.

По време на експеримента най-обикновени хора са били карани да вдигат тежести. За всеки от тях бил фиксиран максимумът, който е вдигнал. След което хората са били обединявани в групи, първо по двойки, после по четири и осем човека.

Очакванията са били предположими: ако един човек може да вдигне условно 100 кг., то двама биха могли да вдигнат или 200 кг., или още повече. Вече е съществувал митът за груповата работа, състоящ се в това, че групата постига по-големи резултати от сумата на отделните резултати на нейните членове поотделно.

Но – уви! Двама човека вдигали само 93% от сумата на индивидуалните им показатели. А осем – вече само 49%.

Резултатите са били проверявани и с други задачи. Например на дърпането на въже. Но отново резултатите са били същите. Увеличавайки бройката на групата – процентът падал.

Причината е ясна. Когато аз разчитам само на себе си, аз полагам максимум усилия. А в групата мога да икономисам от силите си – та нали никой няма да забележи, подобно на историята за жителите на едно село, които решили за празника да си напълнят бъчва с ракия. От всеки двор – по една кофа. Когато започнали да си сипват, разбрали, че бъчвата е пълна с чиста вода: всеки бил донесъл кофа с вода, разчитайки, че в общата маса от ракия неговата хитрост няма да бъде забелязана.

А какво отношение има пасивността? Ами такова, че, когато действам, аз искам – не искам запомням своите усилия и ги фиксирам за себе си. По-нататък ще прилагам точно толкова или още по-малко. По този начин се формира пасивното отношение към делото, в което си въвлечен заедно с другите.

Съответно, в случая на социална пасивност, може да се каже, че ние отлично разбираме произхода й и че в крайна сметка тя води до падането на резултатите до нула. Това не се случва моментално – инерцията си казва думата, но все пак.

Трябва да се отбележи, че никакви социални технологии засега не са позволили преодоляването на ефекта на Рингелман. Можем до побъркване да четем заклинанията на „гурутата на работата в екип”, но колкото по-голяма е групата, толкова човек е склонен да проявява по-голяма пасивност.

Превод: zenom.pro