Ако сте решили да се замислите как да се погрижите за собственото си светло бъдеще, къде бихте вложили времето и енергията си? Сред неотдавнашното допитване сред поколението на милениума за главните цели в живота над 80 процента са отговорили, че според тях най-главната цел в живота им е да станат богати. А за други 50 на сто най-важното в живота се е оказало да станат знаменити.
Постоянно ни повтарят, че трябва да залагаме на работата, усърдието и да постигаме повече. Създава се впечатлението, че именно към това трябва да се стремим, за да живеем по-добре. Не ни е известна обаче пълната житейска картина, свързана с взиманите от нас решения и последствията от тези решения. Болшинството наши знания за човешкия живот се основават на данни за това какво хората помнят от своето минало, а както знаете, когато погледнем миналото си, не винаги зрението ни работи 100 процента. Ние не само забравяме много от житейските случки, но и спомените ни се изкривяват до неузнаваемост.Какво ще се случи, ако съумеем наистина да видим целия живот на един човек? Ако можем да проследим хората от тийнейджърска възраст до дълбока старост, за да видим кои фактори ги правят здрави и щастливи?
Това и направихме. Изследването в Харвард, свързано с развитието на възрастните, може да се нарече най-продължителното изследване на живота на възрастните. В продължение на 75 години, година след година ние наблюдавахме живота на 724 мъже, задавахме им въпроси за работата, личния живот, здравето и през цялото това време ги допитвахме, без да знаем как ще се развие и протече животът им.
Какво научихме в края на краищата? Какви уроци си извлякохме от десетките страници с информация, събирана за живота им? Разбрахме, че тези уроци не са свързани с богатството и славата и дори не са за усърдната работа. След 75 години изследвания ни стана пределно ясно, че по-щастливи и по-здрави ни правят добрите отношения. Точка по въпроса.
Ние усвоихме три главни урока за отношенията.
Първо – социалните контакти са наистина важни за нас. Самотата убива. Оказва се, че хората, които имат силна връзка със семейството си, с приятелите, с обществото, са по-щастливи, физически по-здрави и живеят по-дълго, отколкото хората, лишени от обществото на другите хора. Състоянието на самота ни отравя. Хората, изолирани от другите повече, отколкото би им се искало, се чувстват по-малко щастливи, здравето им се влошава по-рано, функциите на мозъка им отказват по-рано и животът им е по-кратък, отколкото при несамотните. Най-тъжното е, че когото и да попитате, всеки пети ще ви каже, че е самотен.
Ние знаем, че можем да се чувстваме самотни, бидейки в тълпата, дори можем да сме самотни в брака си, затова вторият урок за нас е това, че не е важен броят на приятелите, които имаш, нито пък дали си обвързан или не. Това, което има значение, е качеството на връзките. Както се оказало, животът в състояние на постоянен конфликт е изключително вреден за нашето здраве. Конфликтните семейства например, където има недостиг на любов и ласка, влияят много пагубно на здравето ни, което дори е по-зле, отколкото развод. Добрата душевна житейска атмосфера е прекрасната защита.
Когато участниците са доста над 80-годишна възраст, ние пожелахме да се върнем доста назад към средата на живота им и да погледнем можеше ли да се предскаже кой от тях ще стане щастлива и здрава 80-годишна личност, а кой – не. Събирайки цялата налична информация, когато са били на възраст 50 години, се оказало, че не нивата на холестерола им служат като показател за това какви ще бъдат те на стари години, а доколко добре са вървели отношенията им с околните. Онези, които се оказали най-удовлетворени от отношенията си на 50 години, били най-здрави на 80. Добрите, топлите взаимоотношения ни служат като буфер, защитават ни от ударите на съдбата, от това да се превръщаме в старци. Най-щастливите двойки, когато вече навършили 80, казвали, че дори в моментите на силна физическа болка чувството за щастие не ги е напускало. А хората с неуспешни връзки в дните на остра физическа болка страдали още повече заради емоционалната си такава.
И третият установен от нас урок за взаимоотношенията и здравето бе, че добрите взаимоотношения не само защитават нашите тела, но и мозъците ни. Оказало се, че надеждната и силна привързаност към друг човек, когато сте над 80 години, ви защитава. Хората, имащи отношения, където в трудни времена наистина могат да разчитат един на друг, съхраняват и добра памет. Докато при хората, чиито отношения не позволяват истинското доверие един към друг, проблемите с паметта започват на доста по-ранен етап. При това при добрите взаимоотношения не се подразбира пълна безоблачност. При някои от нашите 80-годишни двойки препирнята е могла да продължава ден и нощ, но докато те чувстват, че когато им стане тежко, могат да разчитат на подкрепата на другия, то тези караници не оказват голяма вреда върху паметта им.
Истината за това, че добрите, близки взаимоотношения способстват за нашето добро самочувствие, е стара като света. Тогава защо е толкова трудно тя да бъде усвоена и е толкова лесно да бъде пренебрегната? Обяснението се крие в това, че ние сме хора. Предпочитаме моментните решения, искаме онова, което ще направи живота ни по-добър и ще го накара такъв да си остане. Отношенията пък нямат гаранция, те са сложни, объркани и изискват постоянни усилия, отдаденост към семейството и приятелите и тук ги няма блясъкът и лустрото. Както и няма край. Това е работа в рамките на целия живот. В нашето изследване, продължило 75 години, най-щастливите участници, излезли в пенсия, са хората, които активно играели с колегите си от работата и по този начин ставали постоянни партньори в игрите.
Подобно на поколението милениум в онова скорошно допитване много от мъжете, ставайки възрастни хора, искрено са вярвали, че богатството, славата и великите постижения са онова, от което имат нужда за пълноценен и щастлив живот. Но отново и отново в продължение на 75 години нашите изследвания потвърждават, че по-добре живеят онези хора, които са заложили на отношенията в семейството, приятелите и единомишлениците.
Робърт Валдингер, психиатър, психотерапевт, директор на харвардския изследователски проект на развитието на възрастните (Harvard Study of Adult Development)
Превод: zenom.pro
