Постоянно попадаме на информация, че Алберт Айнщайн е бил слаб ученик, който получавал само двойки, тройки и дори единици. Чували сме, че великият учен особено зле се справял с математиката. Наред с това предположение можем да намерим и факти за това, че Айнщайн е бил луд и дори заклет алкохолик. Разбира се, това не е истина.
Митът за слабия ученик е опроверган от самия Айнщайн, коментирайки бележка в известното американско шоу „Ripley’s believe it or not”, което разказва за удивителни неща и неочаквани факти за учения. В шоуто се промъква информация, че известният математик Алберт Айнщайн в училище е имал много слаб успех и никакви способности по математика.
Ученият възприема информацията за себе си с хумор и отбелязва, че никога не е бил математик, в училище се е справял прекрасно, а на 14 години вече е изчислявал интеграли и диференциали (тогава децата започвали да ги учат на 15 години). Обикновено Айнщайн самостоятелно овладява училищната програма по всички предмети няколко години напред без никакво усилие.
Много хора черпят информация от шоуто, но не всеки чува, че това не е истина, затова заблуждението продължава да се разпространява и придобива популярност.
Трудно можем да разберем откъде тръгва митът. Една от версиите говори за това, че училището тогава е имало система за оценяване в която „1” означава „отличен”, докато оценката „6” (именно това е най-високият бал както в българското, така и в немското училище) означава „слаб”. Но през 1896 година, когато Айнщайн вече завършва училище, системата на образованието се сменя и най-лошата оценка вече била „единица”.
След няколко години, някой вижда дипломата с оценките на учения и се ужасява, без да вземе предвид, че скалата на оценките по онова време е била друга.
Другата версия е, че митът се основава на това, че за да провери работите си по Теорията на относителността, Айнщайн често кани математици, които да проверят всички формули, за да се изключат възможните грешки. Това дава повод някои хора да предположат, че Айнщайн не разбира от математика. Всъщност, проверката на изчисленията, направени от други хора е напълно естествена: всеки знае, че вниманието „има навика да се замъглява”, когато се занимаваме с една и съща дейност продължително време.
Но най-вероятно лошите оценки на Айнщайн са измислени от учениците, които искат да имат оправдание, че са получили „двойки” и „тройки” в бележниците си. Друго е подадеш бележника си с думите: „Мамо, не ми се карай. Дори създателят на Теорията на относителността е имал „двойки”! Оценката нищо не значи…”
Превод: zenom.pro
