Особено любопитен е един тип умствено стимулиране: способността да говорит повече от един език. Учени от Торонто откриват, че възрастни, говорещи два езика, могат да си „купят“ малко повече време, що се отнася до деменцията. Не че са застраховани срещу мозъчни разстройства, но паметовите проблеми, които могат да имат, възникват с около пет години по-късно в сравнение с хора, които говорят само един език.
Подобни открития излизат и от други изследвания и за различни езици. А що се отнася до забавянето на заболяването от алцхаймерова болест, владеенето на три езика е по-добро от владеенето на два, а владеенето на четири – от това на три.
Това е логично. В края на краищата едно от най-честите оплаквания на хората с разстройства на паметта е неспособността им да се сещат за думи или имена. Те спират объркани и чакат думите да дойдат от мястото, където са се скрили. Но ако човек е работил цял живот не само с един набор от думи, а с два или с три, можете да си представите колко заобиколни пътища е изградил с годините.
За беда френският, който сте учили отдавна, още в гимназията, не ви е от особена полза. Важното е наистина да използвате езиците. Това поддържа мозъка гъвкав. Още не знаем дали научаването на втори език на стари години е също толкова добро, както научаването на два езика още в детска възраст, но бих ви предложил да се възползвате от шанса и да си поръчате дискове за някой език или да се обадите на туроператора си, за да си резервирате седмица в чужбина.
Разбира се, научаването на нов език и опознаването на нови култури при всяко положение разширява ума, а напоследък това е по-лесно от всякога.
Лично аз се надявам да съм получил известна полза от обстоятелството, че съм израснал в Северна Дакота, където по принцип всички са двуезични благодарение на големия брой хора с норвежки произход. Да си двуезичен във Фарго беше всъщност доста лесно, тъй като използвахме еднакви думи за почти всички неща.
От книгата „Силните храни за мозъка” на Нийл Барнард
(издателство „Изток-Запад”, София, 2014)
