Още причини да се възхищаваме от мозъка си

 

Човешкият мозък е най-продуктивният сред живата природа. Той тежи едва 2,5% от масата на тялото и е способен да се развива в продължение на целия ни живот. Ако погледнете на мозъка от гледна точка на науката, ще разберете, че всеки човек е истински супермен.

Мозъкът ни се състои от около 100 милиарда неврони. Ако всеки от тях беше звезда, то в черепната ни кутия би се побрала една трета от галактиката Млечния път. В главния мозък има пет отдела: продълговат мозък, заден мозък, в който се намират малкият мозък и мостът, среден мозък, междинен мозък и преден мозък, който е представен от големите полукълба. Всеки от тях изпълнява десетки и дори стотици различни функции.

Скоростта на предаване на информацията в мозъка достига до 432 км/ч.

Средното количество на мислите, които ни преминават през главата всеки ден, е около 70 000. При подобна активност мозъкът е принуден постоянно да забравя ненужната информация, за да не се пренатовари и да се защитити от е­­­моционалните преживявания. Това ни позволява да мислим по-бързо и по-лесно да усвояваме новите сведения.

И все пак, в рамките на един живот, нашата дълготрайна памет може да съхрани до 1 квадрилион (1 милион милиарда) отделни бита информация. Това е еквивалентно на 25 000 DVD.

Когато мозъкът ни не спи, той произвежда енергия с мощност от 10 до 23 вата. Това е достатъчно да се захрани една електрическа крушка. Ето затова този орган напълно оправдава своя статут на традиционния символ на озарението и новите идеи.

Новите физически връзки между невроните възникват всеки път, когато вие нещо запомняте. Това може да се случи не само в бодро състояние, но и във фазата на бързия сън. Учените са изяснили, че в нея човек е способен да усвоява новата информация и да изпълнява непознати задачи (например, да научава музикални произведения). По време на фазата на бързия сън едрите мускули на тялото се отпускат, активността на мозъка нараства, а очните ябълки започват активно движение под клепачите. Всяка нощ ние преживяваме от 9 до 12 «бързи» фази. Сумарно те съставят от 20 до 25% от нощния сън. Това означава, че от 80 години живот ние пребиваваме в това състояние от 5 до 6,5 години.

Нашият мозък продължава активно да расте и става «възрастен» на 18 години. Само че развитието му не спира. Особено добре се тренират навиците за социализация и общуване с другите, за което отговаря предфронталната кора. Тя може да расте до 40 години и повече. Способността за растеж в течение на целия живот се запазва и при други участъци: например, при хипокампа, отговарящ за паметта. Проведени изследвания във Великобритания доказват, че при Лондонските таксиметрови шофьори, които добре познават града, тази област от мозъка им е средно по-голяма, отколкото при хората с други професии. Особено голяма тази област е била при шофьорите, които са работили в града най-дълги години.

Митът, че ние използваме само 10 % от способностите на мозъка си не е верен. Всяка част от мозъка има някаква известна функция. Например, благодарение на работата на две миниатюрни области, наричани амигдала , ние можем без думи да разпознаваме чувствата по лицата на другите хора и настроението им. Но пък желанието да се засмеем на нечия шега изисква да се задействат пет различни области на главния мозък.

Ние притежаваме не само пет известни сетива: зрение, слух, осезание, обоняние и вкус. Ние имаме и мета-чувството наречено проприорецепция, което обединява знанието на нашия мозък за това с какво са заети нашите мускули, с чувството за размера, формата и положението на нашето тяло в пространството. Благодарение на проприорецепцията ние знаем къде се намират нашите части от тялото, относително едни други, и можем със затворени очи да докоснем с пръсти носа си. Но не можем сами да се погъделичкаме: нашият мозък е способен да различи собствените от докосванията отвън, дори ако последните са очаквани.

Ежедневните занятия по жонглиране биха могли да променят мозъка ни за седем дни: в теменния дял би се появило повече бяло вещество, отговарящо за координацията на движенията. Това доказва, че мозъкът ни може да се развива и да се адаптира много бързо.