ЗАБРАВЕНА В АРКТИКА

В зората на покоряването на Арктика дори закалените мъже-изследователи не са издъ̀ржали на суровите условия. Затова е толкова удивителна историята на 23-годишната Ада Блекджек, която за да изкара пари за семейството си, през 1921 г. става част от подобна експедиция и е забравена за година и половина сама в снежната пустош сред белите мечки.
Родена е в ескимоско семейство. Когато е на 8 години, баща ѝ умира и майка ѝ изпраща Ада и сестра ѝ в мисионерско училище. Там Ада проговаря английски и се научава да шие.
На 16 години се омъжва, но мъжът ѝ се държи с нея прекалено жестоко, а две от трите ѝ деца умират съвсем малки. Накрая изоставена от съпруга си, с единственото оцеляло, но болно от туберкулоза дете на ръце, тя търси решение за тежката си съдба – да си осигури прехрана и лечение за сина си. Парите постоянно не стигат, затова Ада временно оставя детето си в приют, където то ще получи нужните грижи.
В този момент Ада научава, че вербуват мъже-ескимоси за отпътуващите към Арктика експедиции и въпреки, че е жена, решава да се присъедини. За работата си като шивачка и готвачка й обещават баснословни по онова време пари – около 50 долара на месец. Но всичко се обърква.
Първите няколко месеца от експедицията на остров Врангел изглеждат наред, макар че Ада се плаши от изстрелите и оръжията, лютия студ и постоянно бродещите наоколо бели мечки.
Kорабът с провизии не идва в уговореното време. Той не идва и след месец. Тогава тримата здрави мъже от експедицията решават, че сами трябва да се заемат с оцеляването си, като оставят в лагера тежко болния си другар Лорн Найт и Ада, която да се грижи за него. На останалите им предстои пеш да изминат много километри сред непредвидимите метеорологични условия, пукнатините в леда и липса на храна, за да намерят и изпратят помощна група към арктическата база. Те така и не успяват да се справят с тази задача, а останките им са намерени години по-късно.
Останала сама със студа, полярната нощ и Найт, който скоро умира в ръцете ѝ, Ада не знае какво да прави. Остава ѝ единствено мисълта за детето при което трябва да се върне – това ѝ дава сили да се бори и да оцелява. Впрочем, Ада няма особени илюзии и за всеки случай пише завещание, в което моли всичките ѝ спечелени пари да бъдат разделени между майка ѝ и сестра ѝ.
За да не полудее от самота, освен ежедневните си задължения, Ада обработва кожите на полярни лисици, които попадат в заложените капани, води дневник и дори снима. Трябва да преодолее и страха си от оръжието, за да отблъсква мечките и да ловува.
След година и половина в негостоприемната бяла пустиня Ада успява да се върне у дома с кораб, докарал нова експедиция. Екипажът е много изненадан, че намира някого жив, още повече, че това е бил най-слабият участник в групата. Ада дори получава предложение да остане на острова за още по-големи пари. Не е трудно да си представим с какви думи е бил категоричният ѝ отказ.
На континента Ада Блекджек е посрещната като истински герой. След като по чудо е спасена като единствения оцелял член на експедицията, някои вестници я наричат „жената-Робинзон Крузо“. Ада е тих и скромен човек, който не обича вниманието и медийната шумотевица около нея, особено опитите на спасителя ѝ да се възползва от нейната история. Освен парите, които ѝ дължат за експедицията и за продадените кожи от остров Врангел, тя не получава нито цент повече за преживяното или от написаните книги, които разказват нейната история.
Със събраните малко средства, Ада се връща при детето си и заминава да го лекува. По-късно отново се омъжва и ражда още едно дете.
Въпреки тежката си съдба, Ада доживява до 85 години и почива в дом за възрастни хора в родната ѝ Аляска.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *