Професор Джефри Пфефер (Пфефер е професор по организационно поведение в Stanford University Graduate School of Business. Той е автор и съавтор на тринадесет книги върху широк кръг от теми, включително постигане на печалби, управление на хора, политика и влияние в организациите. Пфефър изследва как големите компании постигат изключителни резултати с обикновени хора) обяснява защо не всички, които са били отличници в училище, стават успешни хора.
Причината се крие в нагласите, които отличниците получават и добре усвояват в учебните заведения. Те буквално им пречат правилно да подходят към бизнеса и да бъдат ценни кадри за своя колектив. Пфефер акцентира върху две най-вредоносни нагласи, които сме научили в училище:
1. Животът е обект на индивидуални усилия, способности и постижения.
В училище и в университета ни се струва, че нещата стоят именно така. Ако сте усвоили добре тънкостите на висшата математика, а съученикът ви не е, то неговото незнание по никакъв начин няма да се отрази на вашата успеваемост. В учебната аудитория зависимостта на студентите един от друг е минимална. Дори взаимната помощ се счита за мошеничество и се наказва.
Само че в организациите се наблюдава съвсем противоположната ситуация. Например, ако стратегията на една компания е ясна само за вас, а вашите колеги не знаят нищо за нея, то при изпълнението на определени задачи ще ви дебнат многобройни трудности.
Личният успех в организацията често се явява като залог за умението да се работи с хора и да се организира работата им. А успехът на самата организация най-често зависи от това доколко успешно членовете на колектива й координират действията си.
Може би именно затова тройкаджиите понякога постигат повече успехи от отличниците в света на бизнеса. Те още в училище са усвоили урока как да си взаимодействат с другите, например, за да препишат, да преговарят за пропуснати занятия и допускане до изпит, да се разправят с учители и директора, докато на отличника не му се е налагало да развива тези навици. И той не ги е развил.
„Повечето бизнес ситуации приличат на футболен мач, а не на игра на голф”, твърди Джефри Пфефер. Доколко сте добър отборен играч?
Успехът на една организация е в способността на властта да преобразува личните интереси в съгласувани действия, насочени към постигане на важни цели. И бившите отличници невинаги добре се справят с тази задача.
2. Съществуват правилни и неправилни отговори.
Раздялата с тази теза е още по-трудна отколкото с първата. Този урок е прекалено усвоен. Учат ни как да решаваме проблемите, при това всеки проблем има своя правилен отговор. Правилния отговор го знае учителят и е посочен в учебника.
Само че акцентът върху това да се намери правилният отговор с помощта на интелектуален анализ невинаги е уместен. В обкръжаващия ни свят нещата рядко са ясни и очевидни. На нас ни липсва не само учебник или наставник, който да ни подскаже откъде да подхванем проблема, но и самите проблеми, с които се сблъскваме, много често имат множество страни и следователно могат да бъдат оценени от различна перспектива.
Пфефер предлага алтернативен (не училищен) подход към взимането на решения. Не да се концентрираме върху самото приемане на решението, а да се фокусираме върху реализацията му. Така се случва, че доста от решенията се забравят много преди те да донесат своите плодове. Така сме свикнали: в училище беше достатъчно само да намерим правилното решение. В живота, това решение трябва и да се реализира.
Вместо да разходваме невероятно количество време и усилия за процеса на взимане на решението, би било много полезно да насочим усилията си да го въплътим в живота и да управляваме неговите последствия. В този смисъл мениджърите са задължени не просто да взимат аналитични решения, но още по-важно е умението им да управляват последствията от тях.
Решенията, взимани в бизнес средите много се отличават от онези, които сме научени да намираме като ученици и студенти.
Превод: zenom.pro
