„Имам всичко, но нещо липсва”. Тази мисъл най-често не можем да я формулираме толкова явно. Обикновено човек говори така, ако има работа или дори ръководи собствен бизнес. Като че ли е достатъчно успешен, изкарва добри пари и дори има добра позиция в работата. И все пак нещо му липсва. Какво е това? Защо е така? Може би попрекалих, казвайки „Имам всичко”, но все пак същността на въпроса е в друго. Като правило хората, които идват да търсят психологическа помощ, вече са постигнали нещо. Имат работа и определени нива на доход. Някои наистина доста добре се движат по кариерната стълбица, но живеят скучно, търсят нови събития, емоции, интересни проекти, развитие.
Влече ги интересният начин на живот, макар че не всеки може да реализира този замисъл.
Когато нямаш нищо, нищо не рискуваш освен усилията си и времето си. Затова на човек му е по-лесно да проявява активност, да рискува, опитва, когато няма нищо, дори е възможно да сгреши и да опитва отново. Ситуацията обаче се променя кардинално, когато човек вече е постигнал нещо. Дори да е нещо малко, дори и да не го устройва напълно. Но това са си неговите постижения, които му позволяват да живее спокойно.
Да вземем абстрактния Петър, който след като е завършил учебно заведение, освен диплома за образование и, дай Боже, самото образование няма нищо. Той цели развитие, в търсене е на себереализацията или поне някое място, където може да изкара пари за съществуване. И ето че Петър намира работа и започва да демонстрира не лоши резултати и го повишават първи път, после втори. Петър става мениджър средно ниво и той е напълно доволен от доходите си, които му позволяват да живее достойно.
А после му става скучно. Работата се свежда до познатата рутина. Длъжността вече изглежда ниска. Доходът вече е по-малко привлекателен. На Петър му е скучно. Животът му наподобява филма „Омагьосан ден” (1993 г.). Вече започва да се замисля да си смени работата, но го измъчват съмнения. Ами ако на новото място е по-лошо? А Петър вече има жена и деца и трябва да ги издържа.
Той започва да търси интереси извън работата. Яхва мотор, кара сърф. Петък вечерта излиза с приятели по барове. Дори е опитал да кръшне. Всичко това привнася емоции към еднообразния му живот, но скоро увлеченията му омръзват.
Къде е проблемът? Петър е попаднал в капана, който аз наричам капана на средните постижения. И в този капан са хванати огромно количество хора, които не знаят как да се измъкнат оттам.
Причините, според които човек попада в капана на средните постижения, са няколко:
Финансови причини. Текущото ниво на постиженията позволяват на човек да осигури потребностите си. Естествено, различните хора имат различни изисквания и някои дори и при минимални доходи ще се страхуват да променят каквото и да било. Други попадат в капана на средните постижения, когато материалната им сигурност става над средната.
Човек се страхува да промени нещо, да започне нещо ново, тъй като никой не може да му гарантира, че това ново нещо ще е успешно. Новото работно място може да не е по-добро от предишното. Новата бизнес идея може да не проработи. В тези случаи са възможни финансови загуби и човек може да се лиши от това, което вече има в дадения момент. Преобладаващото болшинство не са готови за това. Към този момент векторът на размишленията се изменя от развитие към задържане и главната цел е да се запази статуквото. Психологически причини. Когато нарастват с постиженията на един човек, заедно с това расте и самооценката му. Представите му за самия него укрепват заедно с увеличаване на дохода му и повишаването на социалния му статут. Излизайки на определено ниво, той става напълно доволен от себе си.
При всяка промяна съществува вероятността от неудачи, които са способни да сринат у човека представата за себе си. Далеч не всички осъзнават, че в реалността е изключително важно човек да запази нивото на самооценката. Затова е много по-лесно да се въздържаш от каквито и да било действия, отколкото да изложиш на риск самооценката си.
Емоционални причини. Мисля, че болшинството са попадали поне веднъж в подобна ситуация. Започвате да се занимавате с нова дейност. Тя ви увлича. Проявявате интерес. С радост работите, практически не се изморявате. Не ви напряга това, с което се занимавате. Нещо повече, искате да правите това още повече, защото ви е толкова интересно.
Но времето минава. Постепенно напредвате, придобивате навици и опит. И ако нищо не промените или не привнесете нови елементи, след известно време дейността ще се превърне в рутина. Онова, което преди е предизвиквало интерес и радостна възбуда, сега навява скука и апатия. Сега сте по-опитен и знаете повече. Отгоре на всичко работите на съвсем друго, по-високо ниво. Но това, което правите, вече не е интересно и е скучно. Няма го развитието, няма го и новото.
Често в тренингите си казвам фразата, че „Целта на живота не е резултатът, а пътят”. Тази мисъл е просто формулирана, но не винаги е разбирана от първия път. Та нали винаги са ни учили, че целта е преди всичко резултатът. Но същността на капана на средните постижения се състои в това, че ние постигаме резултат, който вече не ни е интересен.
Пътят означава движение, развитие, нещо ново, интересно. Най-зле човек понася вътрешната стагнация. Тогава животът ни става сив, затова човек търси краски в различни видове сурогатни изяви. Хобито става по-важно от работата, интернетът замества интересите, компаниите ни позволяват да получим поне някакви емоции.
Но като правило дълбоко в себе си човек разбира, че сурогатният му интерес е вторичен. Ние искаме интересен живот, творчески проекти, реализация на способностите си. Само дето ни е страх да рискуваме постигнатите материални и психологически блага. Човек се лута между желанието да промени живота си и да започне нещо ново и желанието си да запази постигнатото. Именно в това се състои капанът на средните постижения.
Известният американски психолог Ейбрахам Маслоу е казал, че ако човек е поставен пред избора между развитието и безопасността, той най-често ще предпочете безопасността. Очевидно е, че това е вярно. Но ако искаме да живеем интересен живот, ще ни се наложи да помислим за развитието си. Още повече че има начини за контролиране на рисковете.
Б. Литвак
Превод: zenom.pro
