Как се прави постановката на целите:
– Желаем някакъв резултат
– За да го получим, се изисква извършване на действие
– Емоциите и чувствата дават тласъка за това действие
– Образното ни мислене на свой ред задейства тези емоции и чувства
Излиза, че е важно да съвместим вътрешното с външното. Начинът ни на мислене може да бъде подкрепен от действията ни. За съжаление, много от нас наблягат само на образното мислене с надеждата, че самите действия ще бъдат извършени от някой друг.
Има и такива, които копнеят за огромно състояние и с тази цел медитират, беседват с вселената, извършват обреди и ритуали, купуват талисмани. Но все още не съм срещнал онзи, върху главата на когото да се изсипали куп пари след една добра медитативна практика. Няма значение какви методи ще използвате за прилагането на мисловния образ, щом не извършвате действия – всичките напъни ще са безполезни!
В предложената от мен схема е необходимо да се вкара още един елемент. Това е страхът! Страхът от действия. С това се отличават тези, които постигат успех, от онези,които само говорят за него. Ако се надявате, че страхът ще ви напусне веднага щом научите нещо ново или помедитирате още малко, или изчакате да се случи нещо вълшебно, имайте предвид: страхът няма как да бъде премахнат само с вътрешна работа. Той може само да бъде намален и тогава яхвате момента, за да предприемете първата крачка. Невъзможно е напълно да се отървем от страха. Дори не си струва да опитваме.
Ние живеем с алгоритми. Поради тази причина ни е необходимо да се учим да действаме въпреки страха, съмненията и безпокойството. Да действаме, именно когато ни се иска да вдигнем ръце или дори да избягаме! Само така ще можем да получим както външния успех, така и вътрешния комфорт. Успехът и благополучието не ни се дават по лесния начин. И пътят понякога е доста труден. Когато вървите срещу трудностите, правите живота си много по-лесен!
Целеустремените се отличават с това, че постоянно правят всичко, за да разширят тази зона на комфорта. Те разбират, че дългото пребиваване на едно и също място е скучно. И действително е така! За да разширим същия този комфорт е необходимо първо да излезем от уюта, който вече сме си създали. Именно в този преход се намира личностният ни ръст. Не е задължително този преход да е стремителен. Ако всеки ден извършваме малки крачки, действията ни ще протичат достатъчно стабилно. Но ключовото е да се прави малка крачка напред, но всеки ден.
Тренирайте съзнанието си, което не значи да упражнявате позитивното мислене, както препоръчват някои. Да се самоубеждаваме, че всичко върви на добре, е утопия.
Необходимо е осъзнаването, че случващото се около нас има нулево значение до момента, в който именно ние не решим какъв знак да придадем на това конкретно събитие! Това е много по-яко отколкото позитивно-утопичното мислене. Виждате света такъв, какъвто е и сами решавате как да възприемате реалността около вас. Именно от този мисловен образ се раждат новите действия, които ще ни помогнат да преодолеем всеки страх и ще можем да получим наистина ценен резултат.
И. Науменко, психолог, КРОСС
Превод: zenom.pro
