В книгата на Майкъл Сандъл „Какво не могат да купят парите. Моралните граници на пазара“ (Michael J. Sandel, What Money Can’t Buy: The Moral Limits of Markets) се разказват необичайни истории за онези неща, които може да купите в САЩ.
Например, можете да направите застраховка живот за ДРУГ човек и да получите неговата застрахователна сума!
Майкъл Райс, четиридесет и осем-годишен помощник-мениджър на компанията Walmart в гр. Тилтън, получава сърдечен удар, докато е помагал на клиента си да пренесе купения телевизор до колата му. След няколко дни той умира.
Неговият живот е бил застрахован за около 300 000 долара. Но тези пари не стигат нито до съпругата му, нито до двете им деца. Получава ги компанията Walmart, която е направила застраховка живот на Райс и е посочила себе си, като ползващо лице.
Когато за това научила вдовицата му, Вики Райс, тя била възмутена до дъното на душата й. Кой е дал правото на Walmart да извлича полза от смъртта на мъжа й? Той много години е работил за компанията, понякога по осемдесет часа на седмица. „Те просто експлоатираха Майкъл – казва тя, – и след това ще получат за смъртта му 300 000 долара. Това е аморално“.
Представител на Walmart признава, че компанията е договорител и ползващо лице на застрахователните полици живот на стотици хиляди от своите служители, включително не само на помощник-мениджърите, но и на общите работници.
Но той отрича, че компанията извлича ползи от това. „Ние заявяваме, че нищо не печелим от смъртта на нашите служители, – казва той. – Ние сме инвестирали много пари в тези хора и продължаваме да го правим, докато са живи“.
Дали е правилно това? А защо не, когато човек не си е направил застраховката сам.
Можете дори да заложите на това колко дълго ще живее някой болен човек.
През 1998 г. The New York Times публикува статия, в която разказва за един разгневен инвеститор от Мичиган, който преди пет години купува застрахователна полица живот на Кендал Морисон, гражданин на Ню Йорк, безнадеждно болен от СПИН.
Благодарение на използването на нови лекарствени препарати, Морисън, за ужас на своя застраховател, успява да се излекува. „Никога преди не съм чувствал някой толкова да желае смъртта ми – разказва Морисън. – Те ми досаждаха с телефонни обаждания и препоръчани писма, в които прозираше един и същи въпрос: „Още ли си жив?“
Всичко се продава.
Правото да се ловуват застрашени от изчезване черни носорози струва 150 000 долара. В Южна Африка собствениците на ранчо получават правото да продават на ловците разрешителни за убийството на носорозите, които се отнасят към изчезващите видове, което, според местните власти, стимулира скотовъдите да развъждат и защитават дадения вид животни.
Много е логично, нали?
В САЩ може да бъде купено наименованието на стадион, метро-станция, рекламата на полицейски и пожарникарски коли, странички в учебниците, използвани в училищата, или рекламно време по телевизионен канал, който всеки ученик, според учебната програма, е ЗАДЪЛЖЕН да гледа.
Книгата на Майкъл Сандъл „Какво не можем да купим с пари. Моралните ограничения на свободния пазар“ ни кара да се замислим за това как парите влияят на нашето общество.
Ако компанията може да направи застраховка живот на свой служител, то изгоден ли й е един жив служител? Ако има платени пътища, то трябва ли да се решава проблемът на задръстванията? Искате ли целият град, в който живеете, да е обсипан с реклами? Тогава какво не може да се купи с пари? Как мислите? Дружбата? Любовта?
Автор Vladimir Nikonov
Превод: zenom.pro
