или
Как да използваме възможностите си с пълна сила
Ако въображението ни работи по-малко, то и получаваме по-малко.
Това изказване се оказва справедливо не само за нашите желания, но и за способностите ни. Ние винаги можем да повишим интелекта си, да развием всякакъв талант и да станем онзи,
който искаме да бъдем, но за това ще трябва да променим своя тип на мислене. Карол Дуек, психолог от Стенфърдския университет, е посветила много години да изследва двата типа на мислене – «фиксираното» и «растежното мислене». В резултат тя написва книгата «Новата психология на успеха». В нея тя разказва за силата на вярата в себе си, за голямото й значение и промените, които се случват в живота.
Два вида мислене
Фиксираното мислене предполага, че нашият характер, интелектът и творческите ни способности са статични и са дадени по рождение. Успехът пък зависи от онова дали нашите природни данни подхождат на установените обществени стандарти. Когато човек с фиксирано мислене се стреми към успех и на всяка цена иска да избегне провала, той поддържа мнението за него като за умен и опитен.
Растежното мислене не се страхува от проблемите и гледа на поражението, не като доказателство за несъстоятелност, а като трамплин за ръст и нови възможности. От това какъв тип мислене ще се сформира още от ранното детство, зависи кариерата на човека, отношенията и, в края на краищата, умението да се чувства щастлив.
Вместо да оставаме статични, вярата в това, че интелектът и личните качества могат да се развиват, карат Дуек да проведе глобално изследване, в което взимат участие възрастни и деца.
Тя пише:
През тези 20 години, през които провеждах моето изследване, стана ясно, че виждането за себе си, което сме избрали, пряко влияе на това, как ще премине животът ни. Ако вярваме, че имаме статичен интелект, един и същ характер и една неизменна личност, то ние ще проявяваме едни и същи качества отново и отново.
Цели и начини
Хората с фиксирано мислене постигат целите си, за да си докажат кои са всъщност, и го правят във всяка една сфера: в ученето, в работата, в отношенията. Всяка ситуация буди у тях един въпрос: „Кой съм аз – победител или губещ?”, „Как изглеждам – умен или глупак?” Това е като игра на покер, когато ви се падат лоши карти и вие се опитвате да убедите другите и себе си, че те са добри.
Но има и друго мислене, в което всичките ваши качества не се приемат като нещо неизменно или нещо, с което ще трябва да се живее през целия живот. Хората с този тип мислене са убедени, че е невъзможно да се измери истинският потенциал на човека и не е ясно какво може да се получи, ако се вложат години труд, страст и тренировки в любимото дело.
Фиксираното мислене се стреми да се самоутвърждава, а растежното мислене – да се обучава. Хората с такова мислене не просто не се огорчават в случай на грешка и поражение, те въобще не се виждат в такива ситуации. За тях поражението не съществува, има само обучение.
Разликите във всички сфери
Дуек е видяла на практика, че хората с фиксирано мислене и растежно мислене действително мислят и действат по различен начин, тъй като се сменя смисълът на усилията и същността на собствената оценка. В света на фиксираното мислене успехът е доказателство за това, че сме умни и талантливи. В света на растежното мислене, успехът е начин да се научи нещо ново, изследване на самия себе си и своите възможности.
Прочетете другата статия по изследвания на Карол Дуек:
КОГА СТАРАНИЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ИНТЕЛЕКТА
Мисленето в детството
Основите на мисленето се полагат в ранна възраст. Дуек е правила експерименти с деца, на които е предлагала лесни или трудни задачи. Едните деца, с формирано фиксирано мислене, избирали лесните задачи и ги решавали отново и отново, за да чувстват, че са умни и че правят всичко правилно. Децата с растежното мислене не разбирали какво му е интересното на това да решаваш едни и същи лесни задачи, защото за самите тях най-важното е било развитието и получаването на нови знания. Всичкото това се пренася в живота на възрастните, когато човек отново и отново върши една и съща работа, без да има желание да види нещо ново.
Поглъщане на информацията
Има разлики дори в начина на поглъщане на информацията. Когато Дуек в лаборатория в Колумбия изследвала мозъчните вълни, оказало се, че хората с различен тип мислене имали абсолютно различни резултати.
Онези с фиксирано мислене били заинтересовани само в обратната връзка, касателно отговорите им, а не в самата информация. Ако са давали неправилен отговор, тях не ги е интересувал правилният, те дори не си правили труда да го чуят. Онези с растежно мислене винаги слушали правилните отговори и били заинтересовани в обучението си, в онова да разширят границите на познанието си.
Заключение
Та защо да си губите времето, за да се доказвате, че сте добър, когато по същото време може наистина да ставате по-добър? Защо да криете недостатъците си, когато може да се работи върху тях? Защо да се търсят приятели и партньори, които ще служат за вашето самоутвърждаване, когато можете да намерите онези, които ще ви помогнат да растете?
И защо да се избират проверени и сигурни начини, когато може да се получи нов опит? Страстта към нещо ново, особено когато всичко върви добре, е отличителната черта на растежното мислене. И това помага на хората да се чувстват добре, дори по време на тежки времена.
Как се развива растежното мислене? Как да се сменят приоритетите и да се повярва, че вашите първоначални данни не са просто набор от карти, с които трябва да блъфирате и хитрувате, а дълбок кладенец, пълен със съкровища. Трябва само да се научите да ги вадите.
И като заключение, погледнете инфографиката за това как се отличават двата типа мислене. Можете да я използвате като практическо ръководство по въпроса: „Какво да променя в моя начин на мислене?”.
Превод: zenom.pro
