Наблюдавам следната сцена:
– Мамо, дай ми телефона си!
– НЯМА! Днес вече достатъчно игра – казва майката и крие телефона си в чантата.
– Скучно ми е!!! – момиченцето започва да вика. – Дай ми гооо! Не разбираш ли, че ми е скучно – и започва демонстративния рев в очакване да получи своето (схемата вече е отработена).
– Добре де, вземи го! – майката раздразнено вади телефона от чантата и го дава на детето.
Момиченцето се успокоява и изчезва. Осигурени са няколко часа тишина.
Спомням си как в лагера „Аз и другите” имахме едно детенце с игрова зависимост. Абсолютно ВСИЧКО му беше безинтересно – нито майсторските класове, нито груповите игри, нито анимациите, нито спортът му носеха удовлетворение. То постоянно повтаряше, че му е СКУЧНО. И постоянно се оплакваше по телефона на родителите си, че това е най-тъпият лагер, където някога е било, че тук му е много скучно. Когато го попитах, ако имаше вълшебна пръчица, какво би променил в лагера ни, отговорът на 10-годишния младеж, който дори не вдигна главата си, беше, че би разрешил ползването на смартфони.
Аз продължавам с въпросите си, за да разбера какво влече детето. „А какво най-много обичаш да правиш?” Получавам отговор: „Да играя с телефона!”. „А как прекарваш времето си? – продължавам да се интересувам. – „Прибирам се от училище, играя на смартфона, правя си домашните и после пак играя”. „Харесва ли ти как живееш, чувстваш ли се щастлив?” – интересувам се отново. – „Ако имам смартфон – да!”.
Сега много родители се сблъскват с проблема, че без игрите със смартфон на децата им е скучно. Родителите бързат да спасят чедото си от скуката и отново, и отново му дават телефона. Най-вероятно това е начин те самите да се спасят от детското мрънкане. Детето няма формирана поносимост към подобно състояние. Сложно му е да си измисли игра, да се забавлява само‘, да се лиши от скуката. Детето може с часове да мрънка, но няма да му дойде наум някоя идея да направи нещо от хартия, да построи от конструктора самолет или да работи с пластилин. Ако някой друг му предложи алтернативата да създадат заедно игра, която НЕ е онлайн – ще му е скучно.
Игровата зависимост или интернет зависимостта МНОГО ЛЕСНО СЕ ФОРМИРАТ ОТ РАННО ДЕТСТВО. Мозъкът на детето е възприемчив и пластичен. В смартфона картинките бързо се сменят, в игрите има много нива на сложност и много поощрения, награди и получаване на удоволствие. В интернет има много информация, която невинаги е полезна за детето. Детският мозък усилено се храни и поема всичко, докато родителят невинаги е в състояние да контролира какво поглъща малкото мозъче на рожбата. Понякога просто не ни стига времето. След което, детето, сблъсквайки се с трудностите от живота, все повече и повече иска да остава онлайн. Там му е интересно и добре. Там има своите виртуални приятели (които никога няма да му дойдат на гости), има отношения, съвместни игри и то иска там да живее. Децата живеят в изкуствен, шарен свят, където по измамен начин се удовлетворяват техните потребности.
Докато през това време положението с реалността се влошава все повече, общуването намалява, приятели – никакви, учението не е привлекателно, многото неща са неинтересни, в общи линии отново говорим за скука. Мама и татко са заети, дори и с тях е скучно. На детето нищо не му се прави. Мислите му са само за поредната доза „със смартфон в ръцете”. Заради това то е готово по-бързо да оправи стаята си, да си направи домашните, да стори каквото и да било друго, само и само да получи от родителя заветния смартфон.
В моята практика тийнейджърите дори са изпадали в истерия, демонстрирайки опити за самоубийство, щом са били лишавани от устройството.
Причината е много проста, полученият в онлайн пространството и в игрите жизнен опит създава определени промени в мозъка, формират се невронни връзки КЪДЕ и КАК може да се получи насладата. Пластичният мозък на дете, което играе компютърни игри или живее онлайн, получава много голяма доза допамин – хормона на удоволствието. В реалния живот няма възможност да получим такава доза, освен ако не приемем наркотици. Когато децата живеят в онлайн пространството от 3 до 5 часа, дозата става толкова силна, че те губят интерес към живота, към хобитата си, кръжоците, обучението и дори към самите себе си. Реалността се оцветява в мрачни и сиви тонове – така отново се подхранва желанието да се избяга от нея. Създава се един затворен цикъл.
В практиката си съм имала случай, когато детето чакаше родителите му да заспят и със седмици играеше до сутринта (родителите не са подозирали за това), докато психиката му не издържа. Тук вече се намеси психиатрията.
Допаминът е хормон, който отговаря за поощрението от някаква дейност. Организмът получава награда във вид на допамин всеки път, щом детето достига определено ниво в играта. Хормонът се отнася към широк клас „катехоламини”, повишава вниманието, създава добро настроение, създава привързаност и когато го има по много, често води до преумора. Детето истински се изморява докато играе. След играта няма сили да си направи уроците.
Ако то прекарва живота си в инстаграм, в ютюб и в компютърни игри, мозъкът му в процеса на формирането си дотолкова е пренаситен с допамин, че започва да изпитва затруднения правилно да определи кое е добро и кое – лошо. Цветовете на виртуалността стават наситени и ярки. Мозъкът започва да изпитва все по-големи затруднения да превключи към впечатленията от реалния свят. Детето се формира като „допаминов наркоман”. Има нужда от дозата си, иска си я, а родителите на свой ред му я дават!
КАКВО СЕ СЛУЧВА С ДЕТЕТО, КОЕТО ПРЕКАРВА МНОГО ВРЕМЕ ОНЛАЙН:
– става раздразнено, прекалено емоционално и капризно;
– агресивно, щом се сблъска с фрустрацията;
– започва да страда от безсъние;
– пада успеваемостта му (притъпяват се познавателните интереси);
– става разсеяно;
– въображението му е слабо развито (все по-сложно му е да измисля нещо свое);
– реалността става черно-бяла. Губи интерес към живота;
– не са му интересни извънкласните занятия и други занимания от реалността;
– не може да общува;
– става неинтересно за другите;
– появяват се проблеми със зрението и гръбначния стълб;
– не може да преодолява трудностите (бързо се предава);
– малко се движи;
– пада имунитетът му;
– формира се силното „Аз виртуално” и слабото „Аз реално“;
– формира се ЗАВИСИМОСТ.
В здравия вариант допаминът може да се получи на малки порции, когато се радваме на живота и на общуването с приятели, наслаждаваме се на природата, времето, хобито, пътешествията… Ако сте решили да намалите онлайн пребиваването на детето, тогава заедно му създайте интересен офлайн живот. Нека има възможност да получава допамин по един здравословен начин от реалния живот. Не бързайте да го спасявате от скуката. Нека детето пребъде в нея и да измисли нещо свое, своята реална игра, да покани приятел вкъщи, да играят заедно, да рисуват или майсторят. Нека го направи само, а не вие вместо него.
МНОГО Е ВАЖНО:
– Компютърната игра да е само 30 минути на ден (за да не се формира зависимост). ОБЯСНЕТЕ на детето ЗАЩО му поставяте ограниченията. Важно е да го разбере.
– 30 -40 минути с любимия ютюб или анимационни филмчета на ден. Не повече (грижим се за мозъка на детето). Ограниченията се поставят с нужното уважение към личността на детето.
– Един час преди сън никакви електронни устройства (за мама и татко препоръката също важи, току виж проявили интерес един към друг). Устройствата въобще нямат работа в детската стая.
– Най-доброто време за приспиване на детето е времето между 21.00 и 22.00. Сънят обича тъмното и тишината (това подобрява самочувствието на детето на следващия ден).
– Засилване на семейните традиции: вечерни игри с децата, общуването, съвместните вечери без устройства, разходки с колелото, покана на други приятели за игра на двора или някоя настолна игра.
– Формиране на хоби у детето, което то само да избере според интересите си (така се формира ценността на онова, което мога).
– И, разбира се, детето има нужда от движение! Спортът е наш помощник! (формира се стресоустойчивостта)
– Разходка навън 2-4 часа на ден (мозъкът има нужда от кислород)
– Формиране на културата на прегръдките вкъщи поне 8 пъти на ден (така се сформира здравата привързаност към близките)
– Много приятни думи, казани един за друг (формира се собствената ценност)
– Родителите да бъдат пример за свободен човек (знаете, че децата подражават).
!!! (Важно е! Без крайности! Не си струва пълното лишаване от интернет и игрите)
На всеки родител се налага да прави определени ограничения в процеса на възпитание. Освен това всеки родител иска детето му да е щастливо и гледката то да страда е непоносима, а готовността да го спасим от „скуката” е налице. Но ако истински обичаме децата си и искаме най-доброто за тях, е нужно да намерим силите и да намалим вътрешното напрежение и дискомфорт, които чувстваме, когато им поставяме ограниченията. Иска ни се да кажем „ДА” на децата си много по-често, но понякога казаното „НЕ” е най-доброто, което можем да направим за тях. Осмислените ограничения създават безопасност на детето.
Н. Простун, детски и семеен психолог
Превод: zenom.pro