Изключително привлекателен и удивителен е нашият организъм! Избрахме пет интересни факта, свързани с тялото и човешкия мозък. Интересно, за кои от тях вече знаете и кои ще бъдат откритие за вас?
Игривите неврони
Предполагам сте чували фразата: „Невроните, които се възбуждат едновременно, се свързват”. В това изречение в опростен вид се обобщава удивителното откритие, направено през 1949 г. от канадския физиолог Доналд Хъб, който доказва, че структурата на мозъка ни е пластична. Хъб открива, че онези клетки на мозъка, които нееднократно се активират по едно и също време, се стремят да установят връзка помежду си. С други думи, активността на един неврон води до активност в друг. Това откритие по съществен начин променя нашето разбиране за значението на невроните за процеса на обучение.
Когато клетките отново и отново се възбуждат една друга, се случва определен ръст или промяна на метаболизма във връзките помежду им, което ги кара още по-активно да се стимулират една друга. Ако пренесем този закон в областта на речевата дейност и придаване смисъл на изреченията, то можем да кажем: ако една дума се среща често в контекста на определено действие, то звученето й ще провокира активност в двигателната област на главния мозък, която на свой ред ще способства по-бързото разбиране на тази дума. Ние разбираме множество варианти на тази или онази дума, защото моторните зони на мозъка ни, използвани за изпълнение на действието, за което става дума, се въвличат в процеса на осмисляне на чутите звуци.
Ние сами конструираме стреса
Вероятно си мислите, че стресът е нещо, което се случва с вас, когато се опитвате да правите пет неща едновременно или когато шефовете ви казват, че утрешната работа трябва да е готова вчера, или когато се разделите с любим човек. Само че стресът не се появява от външния свят, а се конструира от самите нас.
Някои видове стрес са положителни: например предизвикателството да научите нещо ново. Някои са отрицателни, но търпими – например караницата с най-добрия приятел. А някои са направо вредни – хроничният стрес при продължителна бедност, жестоко отношение или изолация. С други думи, стресът е съвкупност от различни случаи.
Ние конструираме случаите на „стрес” чрез същите мозъчни механизми, с които създаваме емоциите си.
Хората не забелязват недостатъците на другите
На повечето от нас ни се струва, че силно се различаваме от другите. Та нали всеки човек е център на своята вселена. Тъй като сме обсебени от своето поведение, ни е сложно да преценим доколко обективно или повърхностно е вниманието към нас от страна на околните. Всъщност често се отбелязва несъответствие между начина, по който ние виждаме себе си (и мислим, че и другите мислят така) и онова, което забелязват хората около нас.
Онова, от което ние толкова много се страхуваме (да ни видят, че сме се спънали на улицата, че сме сгафили по време на парти или грешно сме прочели нещо по време на занятие), често остава незабелязано. А дори някой да го забележи, би го забравил след секунди.
Фитнесът и децата
Мозъкът ни е потресаващо пластичен, особено в периода на детството. Факт е, че физическата активност може съществено да увеличи умствената дейност на децата. В едно изследване на университета на Илинойс Чарлз Хилман и колегата му Арт Крамер с екип сътрудници събират данни за физическото състояние на група деца на възраст 9-10 години. Те сканират мозъка им, докато учениците работят върху ред тестове, специално разработени за проверка на способностите им за логическо мислене, аргументация, умозаключения и за работата на паметта.
Оказва се, че децата, които са в добра физическа форма, по-добре се справят с тестовете, свързани със запаметяването в сравнение с другите си връстници. Но най-интересното е, че според нивото на физическа подготовка на всяко дете лесно може да се съди за размера на хипокампа му. Подобно на мишките, които прекарват много време в колелото за бягане, подготвените по-добре във физически план деца имат и най-развит хипокамп.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 5-те НЕЩА, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ С МОЗЪКА ВИ, ДОКАТО ТАНЦУВАТЕ
Мимиката и емоциите
Продължителната неспособност да формираме негативна мимика върху лицето си – да мръщим челото или веждите, променя способността на мозъка да възприема негативните емоции.
При хората, които приключват с бръчките посредством инжектиране на ботокс, се наблюдава понижена активност в нервните центрове на мозъка, където се формират негативните реакции – амигдалата (бадемовидното тяло). След поставянето на ботокс, ако помолим пациентите да направят сърдита или тъжна физиономия, тези участъци на мозъка реагират по-малко активно отколкото преди инжекциите. Неспособността в течение на много седмици да се направи злобно или тъжно изражение на лицето, кара мозъкът ни да чете негативния емоционален опит по друг начин, размивайки представите за отрицателните емоции, като ги прави по-неясни за човека.
С. Каплични
