Отдавна е известно, че колкото повече човек прави, толкова повече успява. Тайната на този успех е проста: тези хора никога не спират да се движат.
Естествено, нищоправенето може да бъде и полезно, ако става дума за възстановяване на силите, полезни размишления и концентрация на вниманието или просто приятна вечеря в семеен кръг. В същото време подобно бездействие може да завърши зле, ако става дума за прокрастинация, нерешителност и пасивност.
Компаниите, чийто бизнес не върви, са построени на културата на бездействието. Нереализираните решения се трупат, множеството възможности се изпускат. Никой не иска да поеме отговорността, допускайки грешка. Става по-удобно да си търкаш гащите, отколкото да се включиш в играта. Обичам да давам пример с една супернеизвестна банка, чиито сътрудници предпочитали да изпращат клиентите със сложни казуси отсреща при конкуриращата банка, вместо да опитат да направят нещо по въпроса.
В същото време в организациите, ориентирани към създаването на иновации, хората не се притесняват да проявяват инициатива. Те започват да правят нови неща. Не им се нрави, ако им заповядват. Те бързо и ефективно се справят с рутинната работа, с което си освобождават време за изобретяването на нещо абсолютно ново. И ето защо.
Малките победи имат важно значение
Малките победи подготвят почвата за големи постижения. Малката крачка в правилното направление може да доведе до отправната точка, където ще достигнете определена позитивна критическа маса. Очакванията на положителния резултат и увереността в неговото постигане мотивира да прилагаме все повече усилия и да вярваме в победата си.
Успехът не идва веднага
Пътешествие, което е дълго хиляди мили, ни плаши. Но всяка следваща стъпка ни приближава към поставената цел. Заетите хора, които работят в атмосфера на висока продуктивност, винаги се стремят да предприемат още едно действие, да направят още едно телефонно обаждане, да стартират още един проект, докато работният ден не е свършил. А утре ги чакат нови задачи и нови проекти. Психологическите уловки като разбиването на големите задачи на множество по-малки етапи позволява определянето на неотложните мерки, които ще позволят да се мръдне от мястото, наречено „под кривата круша”.
Идеалът винаги е недостижим
Забравете за идеала. Просто работете. Какво ще се случи, ако не се окажете прави? Просто ще опитате още веднъж. В света постоянно се случват промени и е трудно да предскажем каквото и да било, стратегиите за бизнес подразбират и някакво пространство за импровизация. Изхождайте от класическите девизи: „По-хубавото е враг на хубавото” (не чакайте идеалните условия) и „Който не рискува, не пие шампанско” (за да получиш нещо, трябва да рискуваш).
Действията дават енергия и определен импулс
Човек се чувства доста по-добре, когато действа, отколкото когато просто седи и си чопли носа. Големите обеми работа предполагат сериозни стресови ситуации, но учените отдавна са стигнали до извода, че основният фактор, който провокира стреса и тревожността, е отсъствието на контрол върху ситуацията. Ако напипате правилното решение, ще изчезне и тревожното чувство. Вашите действия няма да отнемат енергията ви, а напротив – ще я акумулират. Хората, опитали да решат глобални проблеми като да отслабнат или просто са искали да свалят някое-друго килце, знаят, че упражненията им носят по-голямо удоволствие, отколкото всякакви диети.
Тези прости правила са много по-важни от истините, цитирани в учебниците по ефективен мениджмънт. Те отразяват същността на хората от поколението на „заетите”, което е изключително важно за предприемачите или бизнес средите. Най-доброто, което можете да направите, за да почувствате потенциала на човека, е да подкрепите начинанията му.
Понякога това не е толкова просто. Корпоративната среда, авторитарният бос, враждебно настроените колеги, липсата на самочувствие и дори природните катаклизми и революции могат да отклонят човек от истинския му път. Но победата ще настигне оня, който все пак е направил крачка към своята мечта, а не онзи, който се плаши да предприеме каквото и да било.
Превод: zenom.pro
