Четенето може да изглежда като почивка. За мозъка обаче то е тренировка.
Много хора възприемат четенето като форма на почивка. След натоварен ден се настаняваме удобно с книга в ръка и усещането е сходно с това да гледаме филм или да слушаме музика.
От гледна точка на мозъка обаче четенето е всичко друго, но не и пасивна почивка.
Когато гледаме филм, образите, звуците и интонациите вече са създадени вместо нас. При четенето ситуацията е различна. На страницата има само символи. Мозъкът трябва да разкодира тези символи, да ги превърне в думи, от думите да изгради смисъл, а след това сам да създаде образите, сцените, героите и атмосферата.
Докато четем, едновременно работят вниманието, паметта, езиковите способности и въображението. За да разберем един абзац, трябва да помним какво е било казано преди няколко страници, да свързваме отделните идеи и непрекъснато да изграждаме смислова картина на текста.
Затова невролозите често определят четенето като една от най-сложните когнитивни дейности, които човек извършва в ежедневието си.
Точно тук се крие и една от причините много хора да предпочитат краткото съдържание в социалните мрежи. То изисква значително по-малко умствено усилие. Получаваме готови образи, кратки послания и бърза смяна на стимулите.
Проблемът е, че голяма част от тази информация изчезва почти веднага след като сме я видели.
Вероятно трудно бихте си спомнили какво сте разглеждали в социалните мрежи преди две седмици. Но много хора могат да разкажат сюжет, идея или мисъл от книга, прочетена преди години.
Причината е, че при дълбокото четене информацията не просто преминава през вниманието ни. Ние работим с нея. Интерпретираме я, свързваме я с предишния си опит, създаваме собствени образи и значения. А именно активната обработка е една от предпоставките за по-трайно запаметяване.
Но тук има една важна уговорка – не всяко четене развива еднакво.
Самият факт, че държим книга в ръцете си, не гарантира интелектуален растеж. Съществуват текстове, които създават приятно усещане за ангажираност, но не оставят почти нищо след себе си. Докато четем, сме заети. След като затворим книгата, трудно можем да кажем какво точно сме научили, разбрали или преосмислили.
Това не означава, че подобни книги са безполезни. Развлечението също има своето място. Проблемът възниква тогава, когато започнем да смятаме всяко четене за еднакво полезно.
Истински развиващото четене започва там, където текстът ни кара да спрем и да се замислим, напр.
- когато срещнем идея, която противоречи на нашите убеждения.
- когато авторът ни принуждава да погледнем на даден проблем от различна гледна точка.
- когато се налага да тълкуваме, да сравняваме, да поставяме под съмнение собствените си изводи.
Точно както във фитнеса мускулите не се развиват от най-лекото натоварване, така и мисленето рядко се развива от текстове, които само потвърждават това, което вече знаем. По това качественото четене прилича на тренировка – в началото изисква усилие, понякога дори съпротива, налага се да се концентрираме, да препрочитаме, да търсим връзки между идеите.
Но с времето се случва нещо интересно.
Това, което първоначално е било усилие, започва да носи удоволствие. Подобно на човек, който започва да спортува заради здравето си, а след време открива, че самият процес му доставя радост. Може би именно затова най-запалените читатели не възприемат четенето нито като работа, нито като почивка. Те го възприемат като начин да поддържат ума си активен, любопитен и жив.
Ако искате да учите по-умно, а не повече, можете да се включите в някое от предстоящите ми практически обучения.
