Не е случайно, че повечето държави поставят именно образованието на върха на своите приоритети – без него невронните ни мрежи щяха да останат сурови нешлифовани диаманти.
Сложността на нашето общество до голяма степен се дължи на положителното влияние, което образованието оказва върху мозъка ни: четенето, писането, аритметиката, алгебрата, музиката, чувствота ни за време и пространство, по-добра памет…
Знаете ли, че кратко памет на един грамотен човек, например броят срички, които може да запомни и възпроизведе, е почти двойно по-голяма в сравнение с друг възрастен, който никога не е посещавал училище и е останал неграмотен?
Или че коефициентът на интелигентност се повишава с няколко пункта за всяка допълнителна година обучение?
Образованието умножава и без това значителните възможности на нашия мозък – но може ли той да функционира още по-добре?
В училище и на работа непрекъснато използваме алгоритми на учене, но го правим интуитивно, без да обръщаме внимание как точно протича този процес. Никой никога не ни е обяснявал правилата, по които мозъкът запомня и разбира или, обратно – забравя и греши.
Това е тъжно, защото днес човечеството разполага с обширни научни познания по темата. На уебсайта на британския фонд British Education Endowment Foundation (EEF) са изброени най-ефективните педагогически подходи; сред първите места в този списък е именно обучението в метакогнитивни процеси (метапознание – знанието за възможностите и ограниченията на собствения мозък).
Умението да учим вероятно е най-важният фактор за академичния ни успех.
От книгата „How We Learn – The New Science of Education and the Brain“ на S. Dehaene
–-


