Всички знаем, че компютрите, които реализират т.нар. изкуствен интелект, потребяват колосално количество енергия, силно се нагряват и изискват сложни системи за охлаждане.
При това възниква въпросът: защо нашата „джаджа“ мозъкът ни използва сравнително малко енергия, но същевременно може да генерира напълно разумни неща?
Оказва се, че мозъкът ни се нагрява изключително силно – той е „най-горещият“ орган в тялото ни. Често се споменава формулата, че той изразходва около 20% от цялата енергия на тялото. Това е единственият орган със собствена, сложна система за охлаждане. Ушите ни работят като радиатори, а цялата анатомия около мозъка е устроена така, че да го пази от прегряване.
Самият процес на мислене е изключително енергоемък. Това добре го знаем от личен опит: след интензивна умствена работа сме изморени както след напрегнат физически труд.
Ако направим приблизителна енергийна сметка, ще разберем, че човек, който седи и работи с главата си, консумира около 100 вата. Ако разделим тази мощност, се получава, че мозъкът харчи около 20 вата — приблизително колкото една малка крушка. В този смисъл може да се каже, че мозъкът „се опитва да свети като крушка“. При това не съществува нито един компютър, който да потребява толкова малко енергия и същевременно да изпълнява съпоставими задачи.
И тук е важно да се разбере: милионите години еволюция не са минали напразно. Изпробвани са множество варианти за организация на тази система, за да работи именно по този високоефективен, но нискоенергиен начин.
Един айти специалист, работещ с изкуствен интелект споделя, че постоянно общува с различните му версии, работи с технологията на създаването на промптовете и т.н. и той моли за задачи по астрономия. Убеден е, че изкуственият интелект ще се справи с всяка задача, при това на ниво на доктор на науките.
Специалистите му дават две задачи: едната — от стар задачник, който отдавна се предава от ръка на ръка и чиито решения отдавна са публикувани в интернет, а другата — току-що написана, никъде непубликувана.
Първата задача изкуственият интелект решава точно и без грешки. А при втората — „зацикля“ и тъй като не може да намери решението в мрежата, той започва да излага свои абсолютно безсмислени разсъждения.
В същото време, ученици по астрономи успяват да намерят решението на тази задача. Те не търсят готовия отговор, а стигат до него чрез разсъждения. Изкуственият интелект не може да разсъждава, той само намира онова, което вече някой някъде е написал и публикувал. Той е перфектната търсачка и отлично се справя именно с тази задача, която пък е непосилна за човешкия мозък.
Изкуственият интелект е ненадминат в търсенето.
Човешкият е ненадминат в мисленето.
И колкото и мощни да стават машините, тази разлика все още не е изчезнала.
Докато машината загрява, бучи и иска още ресурси, мозъкът мисли с енергията на малка крушка и се охлажда с уши. Еволюцията явно е писала по-добър код.
В свят на машини, които търсят, и хора, които мислят, изборът е ясен: нека се опитваме да светим в тъмното. С мозъка си.
