Ако маркетолозите отдавна знаят как да използват механизмите на човешката памет, за да ни накарат да запомним техните продукти (и в крайна сметка да ги купим), защо ние самите да не използваме същите принципи, за да учим по-лесно и да помним повече?
Помислете само за миг.
Една отхапана ябълка.
Белобрад старец с червен кожух, който държи стъклена бутилка с тъмна напитка.
Няколко познати ноти от рекламна мелодия.
Без да е изписано нито едно име, мозъкът почти мигновено разбира за какво става дума.
Интересното е, че никой никога не ни е карал да учим тези образи наизуст.
Тогава защо ги помним?
Защото добрата реклама рядко продава директно продукта. Тя изгражда цяла система от символи, цветове, емоции и истории, които мозъкът постепенно свързва помежду им. След време е достатъчен само един малък детайл и цялата тази мрежа от асоциации оживява.
Любопитното е, че точно по този начин работи и ефективното учене.
Колкото повече връзки има една информация с вече съществуващи знания, образи и преживявания, толкова по-лесно умът я открива отново. Именно върху този принцип са изградени класическите системи за запаметяване, използвани от оратори, учени и хора, работещи с огромни обеми информация.
Всъщност това е една от големите разлики между механичното заучаване и истинското разбиране.
При първото се опитваме да запазим отделни факти.
При второто изграждаме мрежа от връзки между тях.
Защото добрата памет невинаги означава да помниш повече.
Понякога означава просто да знаеш как да подредиш информацията така, че тя сама да намира пътя обратно към съзнанието.
