Преди пет века книгата е била лукс, а грамотността – привилегия.
В продължение на векове книгите са били скъпи, редки и трудни за изработка. Да умееш да четеш е означавало да принадлежиш към малка група образовани хора – духовници, учени и аристократи.
Всичко започва да се променя през XV век с печатната преса на Йоханес Гутенберг. Книгите постепенно поевтиняват, грамотността се разпространява, а четенето напуска манастирите и дворците и влиза в домовете на обикновените хора.
Така се ражда явлението масово четене.
До началото на XIX век в голяма част от Западна Европа грамотността достига около 90%. За първи път в историята се появява истинска „четяща публика“ – работници, търговци, учители, жени и деца. Книгата вече не е символ на привилегия, а част от ежедневието.
Но масовото четене променя не само читателите. Променят се и самите книги. Започва да се пише за много по-широка аудитория, появява се масовата литература, а издателите все повече се съобразяват с интересите на своите читатели.
Днес преживяваме подобна промяна, но в много по-голям мащаб.
Никога в историята хората не са имали толкова лесен достъп до текстове. Книги, статии, публикации, бюлетини, блогове, електронни книги, чатове, социални мрежи… Всеки ден през очите ни преминават десетки, а понякога и стотици страници информация.
На пръв поглед изглежда, че живеем в най-четящото общество досега.
Но дали наистина е така?
Днес проблемът вече не е липсата на книги. Проблемът е изобилието.
Липсват ни време, внимание и умения да се справяме с огромния поток от информация. Парадоксът на XXI век е, че много хора четат повече от всякога, но запомнят по-малко. Не защото са по-малко способни, а защото мозъкът ни не е създаден да обработва безкраен поток от информация без ясна стратегия.
Затова днес въпросът не е просто: „Четеш ли?“
По-важните въпроси са:
• Четеш ли достатъчно концентрирано?
• Разбираш ли прочетеното?
• Можеш ли да отделяш важното от второстепенното?
• Запомняш ли информацията и използваш ли я след това?
Именно тези умения постепенно се превръщат в едно от най-ценните конкурентни предимства – както за учениците и студентите, така и за всеки професионалист, който ежедневно работи с големи обеми информация.
Защото в свят, в който информацията е навсякъде, най-ценният ресурс вече не е достъпът до нея.
Най-ценният ресурс е способността да я разбираме, да я подреждаме и да я превръщаме в знание.
