Скучната за мозъка информация умира първа.
Всеки ден мозъкът ни обработва огромно количество информация и ако се опитваше да запомни всичко еднакво добре, много бързо би се претоварил. Затова той постоянно филтрира кое е важно и кое може да бъде забравено.
Един от сигналите за важност е необичайното.
От еволюционна гледна точка всичко странно, ново или неочаквано е можело да означава опасност, възможност или промяна в средата. Затова мозъкът е развил склонност автоматично да обръща повече внимание на подобни събития.
А вниманието е първата и задължителна стъпка към запаметяването.
Когато информацията е обикновена и предвидима, мозъкът често я обработва повърхностно, но когато е изненадваща и нелогична, тя нарушава очакванията ни и привлича повече умствени ресурси. Освен това подобни образи обикновено са по-ярки и по-отличими от останалите спомени. Те се смесват по-трудно с друга информация и затова по-лесно могат да бъдат открити по-късно в паметта. Не защото различното има магическа сила, а защото привлича вниманието, предизвиква емоция и създава по-отличим спомен.
Именно затова още от античността майсторите на паметта използват странни, преувеличени и дори смешни образи като основен инструмент за запаметяване.
